Тя взе флакона и го огледа. Беше запечатан с восък, който Акос беше взел от бюрото ми, използвах го за клейма с емблемата на Ноавек, както правеха майка ми и баща ми.
— Добре, съгласна съм — прие Има.
— Хубаво — отвърнах. — Надявам се да внимаваш. Не бива да те залавят.
— Внимавам с всяка дума, с всеки поглед, още откакто ти беше дете — изтъкна Има. — Но дано не правиш всичко това за изкупление, госпожице Ноавек, защото няма да го получиш. Нe и от мен. Не и след всичко, което си направила.
— О, далеч не съм толкова благородна — уверих я. — Гарантирам ти, че го правя за най-обикновено отмъщение.
Има се усмихна презрително на отражението ми в прозореца и аз напуснах дома ѝ. Трябваше да побързам, ако исках да се върна в безопасната квартира, преди другите да са се събудили.
ГЛАВА 34
АКОС
САЙРА ВЪРВЕШЕ ПРЕД АКОС, ОГРЯНА ОТ СЛЪНЦЕТО И С вдигната качулка, за да не се вижда лицето ѝ. Носеше тежко палто, чиито дълги ръкави скриваха сенките ѝ. Зад нея се издигаше амфитеатърът, където едва не загуби живота си, но като я гледаше как върви с изпънат гръб, Акос не би предположил, че са опитали да я одерат жива.
Група шотетски войници стояха до голямата двойна порта, водеща към арената. По улиците се носеше слух, донесен от Сови, която, по думите на Джорек, „познаваше всички”, че войниците били свикани в амфитеатъра днес, за да бъдат възнаградени за успешния лов на отпадъци. Акос не знаеше какво толкова са донесли, че да заслужат подобна чест, но и не го интересуваше — и бездруго бяха просто част от замисъла на Ризек. Трябваше му многобройна публика за екзекуцията на Ори.
Голямата двойна порта се отвори. Акос примижа срещу ярката светлина и грохотът на многолюдната тълпа изпълни ушите му. Имаше толкова много лица, сякаш целият град беше вътре. Всъщност присъстваха само една пета от жителите на столицата — останалите четири пети щяха да гледат церемонията на живо на екрани из цяла Воа. Ако изобщо им се гледаше.
Сайра се обърна назад и слънцето проблесна по сребърната кожа на зарасналия ѝ врат. Кимна с брадичка, а после приливът от гости я повлече надалеч. Време беше.
— Е — обади се Исае до рамото му. — Така и не решихме как ще минем през първата врата.
— Честно казано, бях си наумил просто… да разбия главата на стража в стената — отвърна Акос.
— Това едва ли ще привлече особено внимание — коментира Исае. — Ето я Еднооката. Да вървим.
Исае беше измислила прякори за ренегатите, вместо да научава истинските им имена. „Еднооката“, разбира се, беше Тека, Джорек наричаше „Шаващия“, Джио — „Флиртаджията“, а Сови „Онази, дето не говори тувхийски“, което беше дълго, но и бездруго не го използваше често. Всъщност чувствата бяха взаимни — същата сутрин, докато закусваха, хвърляйки по едно око на дупката в покрива, направена от ховъра на майка му, Акос чу Тека да нарича Исае „Надувката“.
Сега мярна Тека и Киси до вратите на амфитеатъра и тръгна към тях, без да изпуска Исае от периферното си зрение. Всички се изненадаха, когато Тека предложи да им помогне с проникването в подземния затвор. Съвсем очевидно нямаше интерес да спасява живота на Ори. Но явно предложението на Сайра да отнемат на Ризек момента на триумф над ориста му я е спечелило.
— Какво мислиш за стража? — попита го Тека, като я доближиха достатъчно.
Беше се облякла в сиво и сресала златистата си коса над липсващото си око. Акос надникна над рамото ѝ към стража пред вратата, която Сайра им каза да използват. Имаше същия цвят като стената и старовремска ключалка, която вървеше с метален ключ, навярно прибран в джоба на някой от стражите.
Но Акос трябваше да се справи не с портата, а с войника пред нея. Той беше с не повече от пет сезона по-голям от него, широкоплещест и облечен с броня. Едната му длан беше кацнала върху дръжката на ножа на потока, прибран в ножницата на хълбока му. Струваше му се опитен и не особено лесен противник.
— Мога да го поваля, но не тихо — даде оценката си Акос. — По всяка вероятност ще ме арестуват.
— Е, това ще е резервният ни план — рече Исае. — А можем ли да отвлечем вниманието му някак?
— Да, защо не. — Тека скръсти ръце. — Нает е да брани непробиваема врата, водеща към тайния подземен затвор на Ризек Ноавек и ако се провали, вероятно го чака екзекуция, но защо да не напусне поста си, като размахаме нещо лъскаво пред него?