— Май не каза „таен подземен затвор“ достатъчно силно — смъмри я Исае.
Тека ѝ се изрепчи, но Акос вече не ги слушаше. Киси дръпна ръкава му.
— Дай си флаконите — каза му тя. Хрумна ми нещо.
Акос винаги носеше със себе си няколко флакона, сред които сънотворен еликсир, успокояваща отвара и подсилващ чай. Не знаеше какво точно ѝ трябва на Киси, но разкопча каишката, придържаща флаконите към ръката му, и ѝ подаде твърдото пакетче. Стъклениците задрънчаха една в друга, докато ги разглеждаше. Накрая избра сънотворния еликсир. Извади тапата му и го подуши.
— Силничък е — отбеляза.
Исае и Тека продължаваха да се карат. Акос не знаеше за какво и нямаше намерение да се намесва, освен ако не започнеха да си разменят юмруци.
— Полезен е в някои случаи — отвърна уклончиво Акос.
— Ще идеш ли да ми купиш нещо за пиене от онази сергия? — помоли Киси, кимвайки към голямата покрита каруца в другия край на площада. Прозвуча му доста уверено, затова реши да не я разпитва.
Запромъква се през навалицата, усещайки как по тила му се стича пот. Върху бронята си беше облякъл сива роба като на Тека, която не му помагаше особено да се слее с тълпата — все пак беше най-високият човек наоколо, но поне не приличаше толкова много на момчето, отвлякло Сайра Ноавек от амфитеатъра предишния ден.
Каруцата беше провиснала върху колелата си и толкова килната на една страна, че Акос се питаше как чашите, пълни с някаква гъста, ароматна напитка от Отир, която повдигала духа, ако можеше да се вярва на крещящия търговец, не са се сгромолясали на улицата. Отириецът му каза колко иска на развален шотетски и Акос му метна една монета. Сайра най-безцеремонно му показа скривалището си за пари в каютата им на странстващия кораб, докато си миеше зъбите една вечер, и той задържа малка сума за всеки случай.
Занесе на Киси горещата чаша, която изглеждаше миниатюрна в ръката му, и тя изсипа сънотворния еликсир вътре. После, без да му даде никакво обяснение, тръгна с небрежна крачка към стража.
— Съмнява ме да говори тувхийски — отбеляза Тека.
Киси зае спокойна стойка и поздрави стража с усмивка. Първоначално мъжът сякаш се канеше да ѝ се разкрещи, но бързо придоби онова сънливо изражение, с което Джорек и Джио я гледаха вчера.
— Дори на огрански да му говори — отвърна той, — няма да има значение.
Беше виждал ефекта от дарбата на Киси и преди, но само когато не я прилагаше умишлено. Нямаше представа колко ще е силен, ако се постарае. Стражът облегна гръб на стената на амфитеатъра с малка усмивчица на уста, а когато Киси му предложи чашата, той я хвана между дланите си. И отпи.
Акос си запроправя път през тълпата с бърза крачка. Ако стражът започнеше да пада, трябваше да стане възможно най-ненатрапчиво. И наистина, докато стигна до сестра си, мъжът вече се олюляваше на краката си, изливайки остатъка от отирийското питие по отъпканата пръст. Акос го хвана за раменете и го свали бавно на земята. Тека вече коленичеше до него, преравяйки джобовете му. Бързо напипа ключа, надникна през рамо и го пъхна в ключалката.
— Добре — каза Исае на Киси. — Това си беше направо стряскащо.
Киси само се ухили.
Акос завлече спящия страж до ъгъла на сградата, после хукна към останалите при отворената врата. Обслужващият тунел отвъд нея миришеше на нагрети отпадъци и мухъл и вонята незнайно защо прободе стомаха му като игла. Въздухът сякаш беше по-сгъстен, прекалено влажен. Тека заключи вратата след себе си и прибра ключа в джоба си.
Тук, вътре, вече нямаше дрязги, шеги и импровизации. В обслужващия тунел цареше тишина, нарушавана единствено от далечния екот на канеща вода, и се чувстваше по-зле да не чува тълпата отвън и възгласите от скамейките над тях. Да не знае дали Сайра е успяла да влезе, дали вече е отправила предизвикателството си и дали те изобщо ще измъкнат Ори. Имаше чувството, че не е в подземие, а в гробница.
— Сайра каза да вървим към центъра на арената — прошепна Исае. — Не си спомняше пътя. Била в безсъзнание, когато за последно я водели оттук.
Но не само Сайра беше стъпвала в тези тунели. Акос затвори очи и мислено се върна в нощта, когато Вас го довлече тук от леглото след няколкодневно гладуване — нямаше представа колко време точно са го държали без храна. Знаеше само, че вратата му е заключена и никой не му обясняваше какво се случва, а стомахът го болеше часове наред. Докато не спря да го боли, сякаш се е отказал.