Твърде погълната в разговора им, не успях да спра Тека, когато коленичи до Ризек. Тя долепи ръка до гърлото му, после и до гърдите му, пъхвайки я под бронята.
— Сайра — пророни накрая с тих глас. — Защо е жив?
Всички — Исае, Киси, Акос, се обърнаха към Тека, забравили за спора си отпреди миг. Очите на Исае отскочиха от тялото на Ризек към мен. Вцепених се. В движенията ѝ, в думите ѝ имаше нещо заплашително, сякаш беше свито на кълбо същество, готово за атака.
— Ризек е последната надежда за възвръщането на Айджа — обясних с възможно най-спокойния си глас. — Реших за момента да го оставя жив. След като върне спомените на Айджа, лично ще изтръгна сърцето му.
— Айджа — изсмя се Исае. И отново се изсмя, още по-налудничаво, вдигнала поглед към тавана. — Отварата, която си дала на Ризек, само го е приспала… но си решила да не му го споделиш дори когато заплаши живота на сестра ми?
Тя пристъпи към мен, смазвайки пръстите на Ризек под обувката си.
— Избрала си смътната надежда за спасението на един предател — продължи с тиха ненавист тя — пред живота на сестрата на канцлера.
— Ако бях казала на Ризек за отварата, щяхме да останем без начин или надежда за бягство, той щеше да ни заключи в амфитеатъра и пак да убие сестра ти — обясних. — Избрах пътя, който гарантираше поне нашето оцеляване.
— Глупости. — Исае приближи лице до моето. — Избрала си Акос. Не се преструвай, че е друго.
— Добре — признах със също толкова тих глас. — Трябваше да избирам между Акос и теб. Избрах него. И не съжалявам.
Не ѝ казвах цялата истина, но определено не лъжех. Ако се стремеше към проста омраза, щях да я улесня. Бях свикнала с омразата, особено омразата на тувхийците.
Исае кимна.
— Исае… — подхвана Киси, но Исае вече се отдалечаваше.
Влезе в камбуза и затвори вратата след себе си.
Киси избърса страните си с опакото на ръката си.
— Не мога да повярвам. Вас е мъртъв, а Ризек е жив — рече Тека.
Вас — мъртъв? Погледнах към Акос, но той избягваше погледа ми.
— Дай ми една причина да не убия Ризек още сега, Ноавек — обърна се към мен Тека. — И ако е свързана с Кересет, ще те ударя.
— Ако го убиеш, няма да сътруднича на ренегатите в следващия им план — заявих сухо, без да я поглеждам. — Ако ми помогнеш да го опазя жив обаче, аз ще ви помогна да превземете Шотет.
— Така ли? И как точно ще ни помогнеш?
— Знам ли, Тека — озъбих ѝ се, прекъсвайки унеса си, за да вперя свиреп поглед в нея. — До вчера с ренегатите просто си висяхте в оная развалина във Boa, а сега, благодарение на мен, стоиш над неподвижното тяло на Ризек Ноавек, докато шотетската столица тъне в хаос зад теб. Май това доказва способността ми да помогна на ренегатската кауза, не смяташ ли?
Тя подъвка вътрешността на бузата си няколко секунди, преди да отвърне:
— На долната палуба има склад с масивна врата. Ще го хвърля там, за да няма изненади. — После поклати глава. — Знаеш ли, и за по-малко са избухвали войни. Не просто ядоса една опечалена сестра, а разгневи цяла нация.
Гърлото ми се стегна.
— Сама разбираш, че нямаше какво да направя за Ори, дори да бях убила Ризек — обясних. — Бяхме в капан.
— Разбирам — въздъхна Тека. — Но съм убедена, че Исае Бенесит не вижда нещата така.
— Ще говоря с нея — обади се Киси. — Ще ѝ помогна да разбере. В момента просто търси към кого да насочи обвинението си.
Тя съблече якето си — косъмчетата по голите ѝ ръце настръхнаха, и загърна с него тялото на Ори. Акос ѝ помогна да подпъхне краищата му под раменете и бедрата ѝ, така че да скрие зейналата рана. После Киси среса косата ѝ с пръсти.
Накрая тръгна към камбуза, а Акос — към трюма с тежки стъпки и разтреперани ръце.
Аз се обърнах към Тека.
— Да заключим брат ми.
Двете с Тека завлякохме Ризек и Айджа в отделни складове. Преди това намерих още приспивателен еликсир, за да упоя и Айджа. Не знаех какво му е — още беше в несвяст, но ако се събудеше със съзнанието на умопомрачения човек, убил Ори Бенесит, нямах сили да се занимавам с него точно сега.
После отидох до навигационната палуба, където Сифа Кересет седеше на пилотското място с ръце върху контролното табло. Джио стоеше наблизо и опитваше да се свърже по екрана си с Джорек, който се беше върнал у дома, след като Ризек загуби съзнание, за да вземе майка си. Седнах в празния стол до майката на Акос. Намирахме се високо в атмосферата и почти подминавахме синята бариера, отделяща ни от открития космос.
— Къде отиваме? — попитах.
— Ще пообикаляме в орбита, докато не измислим стратегия — отвърна Сифа. — Не можем да се върнем в Шотет, а и в Тувхе още е опасно.