Илира Ноавек ще странства вечно по дирите на потока — каза свещеникът, когато урната излетя от люка. — И той ще начертае звезден път пред нея.
Сезони след това не можех дори да изрека името ѝ. Все пак си отиде по моя вина.
ГЛАВА 7
САЙРА
ЗА ПРЪВ ПЪТ ВИДЯХ БРАТЯТА КЕРЕСЕТ ОТ ПРОХОДА НА прислугата, заобикалящ Оръжейната зала. Сезоните се бяха изнизали и бързо наближавах зрелостта.
Баща ми беше отишъл в отвъдното при майка ми преди няколко сезона, убит при неочаквано нападение по време на едно странство. Брат ми Ризек вече вървеше по пътя, начертан от баща ни — признаването на Шотет. А защо не и шотетско господство.
Бившата ми менторка, Отега, първа ми каза за Кересет, защото кухненските прислужници си шушукали за тях сред дрънченето на тигани и тенджери, а тя винаги ми носеше слуховете, дочути от прислугата.
— Пленил ги е стюардът на брат ти, Вас — обясни ми, докато проверяваше есето ми за граматически грешки.
Продължаваше да ми преподава литература и естествени науки, но тъй като я бях надминала по другите предмети, по тях учех сама, докато тя ръководеше кухнята.
— Мислех, че Ризек е изпратил войници да заловят оракула. Старият — добавих.
— Така е — потвърди Отега. — Но тя отнела собствения си живот в битка с тях, за да не я заловят. Затова Вас и хората му получили заповед да заловят братята Кересет вместо нея. Вас ги е довлякъл насила през Границата. Но малкият — Акос успял да му се измъкне някак, откраднал меч и с негo убил един от подчинените му.
— Кого? — попитах.
Познавах мъжете, с които пътуваше Вас. Единият обичаше сладко, другият го болеше лявото рамо, а третият имаше птица за домашен любимец, която беше обучил да взима храна от устата му. Добре е да знаеш такива подробности за хората. Може да ти послужат някой ден.
— Калмев Радикс.
Любителят на сладко значи.
Вдигнах вежди. Калмев Радикс, войник от доверения елит на брат ми, убит от тувхийско момче? Крайно недостойна смърт.
— Защо са отвлекли братята? — попитах Отега.
— Заради ориста им — размърда вежди тя. — Поне така разправят. И понеже никой друг, освен Ризек, не знае за какво точно са орисани, си остава просто слух.
Не знаех каква е ориста на момчетата Кересет. Всъщност познавах само своята и тази на брат ми, макар че преди няколко дни в новинарската емисия на Съвета беше изнесен пълният списък с орисани. Ризек я изключи веднага, щом на екрана се появи председателят на Съвета. Изявлението на председателя беше на отирийски и въпреки че повече от десет сезона говоренето и изучаването на всички езици в страната ни, освен шотетския, беше забранено, брат ми явно предпочиташе да не рискува.
След проявлението на дарбата ми, баща ми най-безцеремонно ми съобщи каква е ориста ми: Второто дете на семейство Ноавек ще пресече Границата. Странна орис за дъщеря на избрани, и то най-вече защото беше страшно безинтересна.
Вече не скитах толкова често из проходите на прислугата, в дома ни се случваха неща, които не исках да виждам, но сега имах шанс да зърна отвлечените Кересет. И… трябваше да направя изключение.
Единственото, което знаех за тувхийците, като изключим това, че бяха наши врагове, беше, че имаха тънка кожа, която лесно се пронизваше с меч, и злоупотребяваха с ледоцвети, жизнения източник на икономиката им. Изучавах езика им по настояване на майка ми. Естествено, забраните на баща ми за изучаване на чужди езици не важаха за шотетския елит и ми беше доста трудно да преминавам от тежките, гръмки шотетски звуци към тихите, напевни тувхийски.
Знаех, че Ризек ще нареди да отведат братята Кересет в Оръжейната зала, затова, когато чух стъпки, се скрих в сенките и приплъзнах съвсем леко скрития в стената панел, отваряйки си пролука, през която можех да ги наблюдавам.
Стаята беше същата като всички останали в имението Ноавек, стените и подът бяха от тъмно дърво, толкова излъскано, че изглеждаше като покрито с тънък слой лед. От високия таван висеше изящен полилей, изработен от стъклени кълба и усукан метал. Малки мушици фензу пърхаха вътре, хвърляйки тайнствени, движещи се сенки из стаята. Помещението беше почти празно, подовите възглавници, качени върху ниски дървени поставки за по-голямо удобство, бяха събрали толкова прах, че кремавият им цвят бе посивял. Едно време родителите ми организираха банкети тук, но Ризек използваше Оръжейната зала само за срещи с хора, у които искаше да всее страх.