Първо видях Вас, стюарда на брат ми. От едната страна на главата му висяха дълги, мазни кичури коса, а другата беше обръсната до кръв. До него влачеше крака момче, много по-малко от мен, чиято светла кожа беше осеяна със синини. Имаше тесни рамене и мършаво, дребно тяло, в което долавях предпазливо напрежение, сякаш се готвеше за нещо.
Зад него с приглушено хлипане вървеше другото момче, с гъста, къдрава коса. Вторият Кересет беше по-висок и снажен от брат си, но вървеше превит, вероятно затова изглеждаше по-дребен.
Това бяха братята Кересет, орисаните децa от тяхното поколение на семейството. Нe бяха впечатляваща гледка.
Брат ми ги чакаше в другия край на залата, изпружил длъгнестото си тяло върху стълбите към издигнатата платформа. Гърдите му бяха покрити с броня, но голите му ръце, включително вътрешната страна на подлакътника му, бяха покрити с резки. Смъртни белези, екзекуции, заповядани от баща ми, с цел да заглуши слуховете за слабостта на брат ми, плъзнали сред нисшите класи. В дясната си ръка държеше малък нож на потока и на всеки няколко секунди го завърташе в дланта си и винаги успяваше да го улови за дръжката. На синкавата светлина кожата му изглеждаше толкова бледа, че приличаше на труп.
Като видя тувхийските пленници, оголи зъби в усмивка. Брат ми умееше да се усмихва красиво дори когато се канеше да те заколи.
Той се отпусна назад върху лактите си и наклони глава встрани.
— Виж ти — процеди мудно.
Гласът му беше дълбок и дрезгав, сякаш цяла нощ бе крещял с пълно гърло.
— За този ли се носят толкова легенди? — Ризек кимна към насиненото момче. После заговори на пресеклия тувхийски: — Момчето, което си заслужи клеймото още преди да сме го качили на кораба? — засмя се той.
Присвих очи, насочвайки погледа си върху ръката на по-дребния брат. От външната ѝ страна, до лакътя му, имаше резка, от която се стичаше кръв чак до кокалчетата на пръстите му. Недовършено клеймо на смъртта. И съвсем пресен, посветен, ако слуховете бяха верни, на Калмев Радикс. Значи това беше Акос, а хлипащият — Айджа.
— Акос Кересет, третото отроче на семейство Кересет.
Ризек стана, въртейки дръжката на ножа в дланта си, и заслиза по стълбите. Дори Вас изглеждаше дребен пред него. Беше като мъж с нормален ръст, но разтегнат и изтънен, раменете и хълбоците му като че ли бяха твърде хилави да носят дори собственото му тегло.
Аз също бях висока, но с това приключваха физическите прилики с брат ми. Заради смесената кръв на народа ни децата на едни и същи шотетски родители често се различаваха визуално, но при нас разликата беше огромна.
Момчето — Акос, вдигна очи към Ризек. За пръв път попаднах на името „Акос“ в един шотетски учебник по история. Принадлежеше на религиозен водач, духовник, отнел собствения си живот, вместо да опозори потока, хващайки меч. Значи това тувхийско момче носеше шотетско име. Дали този факт е убягнал на родителите му, или нарочно са искали да почетат някой отдавна забравен шотетски род.
— Защо сме тук? — попита дрезгаво Атос. На шотетски.
Усмивката на Ризек се разшири и той отвърна на същия език.
— Значи слуховете са верни. Наистина говориш езика на откровенията. Удивително. Чудя се откъде ли идва шотетската ти кръв. — Той побутна с пръст синината в ъгълчето на окото му и Акос изтръпна от болка. — Виждам, че са те наказали подобаващо заради убийството на един от войниците ми. Доколкото знам, и гръдният ти кош е пострадал.
Ризек трепна леко, докато говореше. Само някой, който го познаваше толкова дълго като мен, би забелязал това, сигурна бях. Ризек мразеше да вижда болка, не от съчувствие към страдащия, а защото не обичаше да му се припомня за съществуването ѝ, за собствената му уязвимост.
— Почти ми се наложи да го нося дотук — заяви Вас. — До кораба го носих.
— При други обстоятелства не би оцелял след наглостта да убиеш мой войник заяви му снизходително Ризек. Но ориста ти е да умреш в служба на семейство Ноавек, в служба на мен, и предпочитам първо да те изцедя няколко сезона.
Акос изглеждаше напрегнат още от мига, в който го видях. Но сега сякаш цялата му твърдост се стопи, превръщайки го в уязвимо малко дете. Пръстите му бяха свити, но не в юмруци, а някак пасивно, като по време на сън.
Явно чак сега научаваше каква е ориста му.
— Лъжеш — обвини той брат ми, сякаш очакваше Ризек да разсее страха му.
Долепих длан до стомаха си, където се бе появила остра болка.
— О, напротив. Искаш ли да ти прочета част от записа на изявлението?
Ризек извади лист хартия от задния си джоб, очевидно се беше приготвил да сее емоционален безпорядък, и го разгъна. Акос трепереше.