— „Третото дете на семейство Кересет… — зачете брат ми на отирийски, най-разпространения език в галактиката. Чувайки ориста му на езика, на който бе обявена, като че ли я усещах още по-истинска. Чудех се дали и за Акос беше същото, момчето трепереше на всяка сричка… — ще умре в служба на семейство Ноавек.“
Ризек пусна листа на земята. Акос го сграбчи така грубо, че едва не го скъса. Прочете думите клекнал, отново и отново, сякаш многократният прочит можеше да ги промени. Сякаш вярваше, че смъртта му и службата му към семейството ни не са предопределени.
— Няма да се случи — заяви той, но твърдо този път, и се изправи. — Предпочитам… предпочитам да умра, вместо…
— О, не ми се вярва — прекъсна го Ризек, снижавайки гласа си почти до шепот. После се наведе към лицето на Акос. Пръстите на момчето пробиваха дупки в хартията, въпреки че всички останали части на тялото му оставаха неподвижни. — Знам как изглеждат хората, когато искат да умрат. Аз самият съм докарвал мнозина до този момент. А ти все още си отчаяно вкопчен в живота.
Акос вдиша дълбоко и очите му намериха тези на брат ми с подновена сила.
— Брат ми няма нищо общо с вас. Нямате право над неговия живот. Пусни го и аз ще… няма да се съпротивлявам.
— Ясно си направил грешни заключения защо ти и брат ти сте тук — каза Ризек. — Както навярно се досещаш, не сме ви довели отвъд Границата само за да ускорим проявата на ориста ти. Не брат ти е косвена щета, а ти. Него издирвахме.
— Ти не си издирвал никого — тросна му се Акос. — Просто си седял тук, докато лакеите ти са вършили всичко вместо теб.
Ризек се обърна и се качи на платформата. Стената над нея беше покрита с оръжия в какви ли не форми и размери, повечето от тях мечове на потока, дълги колкото ръката ми. Той избра голям, дебел нож с масивна дръжка, приличаше на сатър.
— На брат ти е отредена интересна съдба — заяви Ризек, оглеждайки показно ножа. — Но след като не знаеше собствената си орис, предполагам не знаеш и неговата?
По лицето на Ризек се разля ехидната усмивка, запазена за случаите, когато знаеше нещо повече от останалите.
— „Да вижда бъдещето на галактиката“ цитира Ризек, този път на шотетски. — други думи, да стане следващият оракул на планетата.
Акос мълчеше.
Аз се отдръпнах назад от пролуката в стената и затворих очи, за да не пречи лъчът светлина на мислите ми.
За брат ми и баща ми целта на всяко странство, още от детските години на Ризек, беше да издирват оракули и всеки път се връщаха с празни ръце. Навярно защото беше невъзможно да заловиш човек, който знае, че идваш за него. Или някой, готов да отнеме собствения си живот, за да избегне пленничеството, както бе сторила майката на братята Кересет по време на същото нападение, довело ги тук.
Явно Ризек най-сетне бе намерил решение, тръгвайки след двама оракули наведнъж. Единият бе избрал смъртта пред оковите му. А другият — този Айджа Кересет, дори не подозираше каква е ориста му. И все още беше слаб и достатъчно податлив, за да бъде оформен от жестокостта на Ноавек.
Пак се приближих до пролуката, за да чуя Айджа, навел къдравата си глава към брат си.
— Акос, какво каза той? — попита Айджа на гладък тувхийски, бършейки нос с опакото на pъката си.
— Че не са търсили мен в Тувхе — отговори Акос, без да поглежда назад към брат си. Странно беше да чуя как някой говори два езика толкова съвършено, без акцент. Завиждах му за това умение. — Търсили са теб.
— Мен? — Очите на Айджа бяха светлозелени. Чудноват цвят, като седефените крилца на насекомо или на космическия поток след часа на Угасването. На фона на светлокафявата му кожа, чийто цвят наподобяваше кремавото на планетата Золд, очите му почти сияеха. — Защо?
— Защото ти си следващият оракул на планетата — отговори му Ризек на майчиния език на Айджа, слизайки от платформата с ножа в ръка. — Ще виждаш бъдещето във всичките му безбройни варианти. Един от които държа да узная.
Сянка пробяга по опакото на ръката ми като насекомо и дарбата ми прониза с жестока болка кокалчетата ми, сякаш ги пречупваше. Едва сподавих стона си. Знаех от какво бъдеще се интересуваше Ризек: да управлява Тувхе и Шотет, да надвие враговете ни, да бъде признат от Съвета за законен господар в света. Но ориста му тегнеше над главата му също както тази на Акос тегнеше над неговата, гласейки, че Ризек ще бъде сразен от враговете си, вместо да ги покори. И за да избегне този провал, се нуждаеше от оракул. Какъвто вече имаше.