И аз исках не по-малко от него Шотет да бъде признат за нация, а не сбирщина от бунтовнически настроени парвенюта. Тогава защо болката от дарбата ми — постоянното присъствие в живота ми, се изостряше с всяка секунда?
— Аз… — Айджа не откъсваше поглед от ножа в pъката на Ризек. — Аз не съм оракул, никога не съм имал видения, не е… не е възможно да…
Отново притиснах с ръка корема си.
Ризек закрепи ножа върху дланта си и го хвърли във въздуха, за да се преобърне. Ножът с потрепване описа бавен кръг. Нe, не, не, улових се да повтарям наум, незнайно защо.
Акос застана на пътя между Ризек и Айджа, сякаш можеше да спре брат ми само с плътта на тялото си.
Пристъпвайки към Айджа, Ризек гледаше как ножът му се върти.
— В такъв случай бързо трябва да се научиш на ясновидство — отбеляза той. — Защото искам да намериш варианта на бъдещето, който на мен ми трябва, и да ми кажеш какво трябва да направя, за да го получа. Предлагам да започнем с вариант, в който Шотет, не Тувхе, управлява тази планета, какво ще кажеш?!
Той кимна на Вас, който накара Айджа да коленичи. Ризек хвана ножа за дръжката и долепи върха на острието му до главата на Айджа точно под едното ухо. Айджа изскимтя.
— Не мога… — подхвана отново. — Не знам как да призовавам видения, не мога да…
В този момент Акос блъсна брат ми странично. Не беше достатъчно голям да го повали на земята, но беше успял да го хване неподготвен и Ризек залитна. Акос дръпна лакът назад с намерение да го удари — много глупаво, помислих си, но Ризек беше твърде бърз. Отблъсна се от пода с крак, ритна Акос в корема и отново възстанови равновесието си. После сграбчи момчето за косата, вдигна главата му и прокара с ножа линия на долната му челюст, от ухото до брадичката. Акос изкрещя.
Това беше едно от любимите му места да реже хората. Наумеше ли си да остани белег някому, държеше да е на видимо място. Да не може да се прикрие.
— Моля те — изхлипа Айджа. — Моля те, не знам как да го направя, моля те, не го наранявай, не ни наранявай, моля те…
Ризек впи презрителен поглед в Акос, който стискаше челюстта си с окъпан в кръв врат.
— Не знам такава тувхийска дума „моля“ — отвърна Ризек.
По-късно същата вечер, по тихите коридори на имението Ноавек отекна писък. Знаех, че не идва от Акос, бяха го изпратили при братовчед ни Вакрез, „за да заякне тънката му кожа“, както обясни Ризек. Не, в писъка разпознах гласа на Айджа, достигнал висините на болката, докато брат ми се мъчи да изкопчи нужното бъдеще от главата му.
Дълго след това присъстваше в кошмарите ми.
ГЛАВА 8
САЙРА
СЪБУДИХ СЕ СЪС СТОН, НЯКОЙ ЧУКАШЕ НА ВРАТАТА МИ.
Спалнята ми приличаше на стая за гости, в интериора ù нямаше никакви лични елементи, а всичките ми дрехи и любими вещи бяха скрити по чекмеджета и шкафове. Тази студена къща, с излъскани дървени подове и внушителни полилеи задържаше лошите спомени като твърде много храна, погълната на вечеря. Миналата нощ един от тези спомени, случил се преди два сезона — как по гърлото на Акос Кересет се стича кръв, навести съня ми.
Не исках да пускам корени на това място.
Затова станах и избърсах сълзите си с длани. Едва ли можеше да се каже, че съм плакала, по-скоро беше неволно сълзене, причинено от силните прилики на болка, които често ме спохождаха по време на сън. Прокарах пръсти през косата си и се довлачих до вратата, поздравявайки Вас със сънен сумтеж.
— Какво искаш? — процедих, отдалечавайки се от вратата.
Понякога кръстосването на стаята ми помагаше, действаше ми някак успокояващо, все едно някой ме люлееше на ръце.
— Виждам, че си в добро настроение — отбеляза Вас. — Да не спеше? Нали знаеш, че е късен следобед?
— Нe очаквам от теб да разбереш — отвърнах.
Все пак Вас не изпитваше болка. Затова той беше единственият човек, способен да ме докосва с голи ръце, откакто бях развила дарбата си, и обичаше да ми го напомня. Като пораснеш — казваше ми понякога, когато Ризек не беше наоколо, — може да оцениш допира ми, малка Caüpa. А аз винаги му отговарях, че предпочитам да умра сама. И наистина беше така.
Тъй като не изпитваше болка, не знаеше за сивото пространство точно под съзнанието, което я правеше поне донякъде поносима.
— Ясно — отвърна Вас. — Е, Ризек моли да се явиш в трапезарията тази вечер за официална среща с най-близките му поддръжници. Облечи се хубаво.
— Точно в момента не ми е до социални събития — отвърнах през стиснати зъби. — Извини му се от мое име.