Ахнах заедно с някои от зрителите.
Първата танцьорка заусуква огнената светлина върху едната си длан със сиянието от фензуто в другата, оплитайки искрящ гоблен от тях. Мекият им блясък разкриваше сложните, почти механични движения на пръстите и китките ѝ. Когато барабанният ритъм от гърдите на партньорката ѝ се измени, тя тръгна към третата танцьорка, онази със светещите кости, с накъсани, олюляващи се танцови стъпки. Гледах ги напрегнато, едновременно уплашена и удивена. Имах чувството, че всеки момент ще загубят равновесие и ще се строполят на пода, но те неизменно се улавяха една друга с виещи се, въртеливи, ловки движения, целите обградени от пъстроцветна светлина.
До края на представлението бях останала без дъх. Ризек даде тон на овациите, към които се присъединих неохотно, убедена, че танцьорките заслужаваха нещо повече. Първата върна пламъците обратно в камината, а сиянието — във фенерите с фензу. После трите се хванаха за ръце и ни се поклониха, докато се усмихваха със стиснати устни.
Искаше ми се да им кажа нещо, макар че нямах представа какво точно, но те вече се изнизваха от залата. Докато третата танцьорка вървеше към вратата обаче, щипна плата на полата ми с два пръста. „Сестрите й“ спряха с нея. Силата на погледите им, съсредоточени в мен, беше смайваща — ирисите им бяха чисто черни и като че ли по-големи от нормалното. Идеше ми да се свия под тежестта им.
— Тя е като малка огранка — рече третата танцьорка и костите на пръстите ѝ просветнаха, докато по моите ръце се виеха сенки като гривни. — Обгърната в тъмнина.
— Има дарба — съгласи се онази, която превзе светлината.
— Има дарба — повтори онази с барабан в гърдите си.
Не споделях мнението им.
Огънят в трапезарията догаряше. Чинията ми беше пълна с недоядена храна — остатъци от печена мъртва птица, маринован солен плод и някаква яхния от зелени листа с много подправки. Главата ми пулсираше от болка. Гризях една коричка хляб и слушах как Узул Зецивис се хвали с инвестициите си.
От почти сто сезона семейство Зецивис развъждаха и събираха фензу в горите северно от Воа. В Шотет, за разлика от всички останали народи в галактиката, се осветявахме главно с биолуминесцентните насекоми, вместо с различните устройства, захранвани от потока. Тази традиция бе избледняващ спомен от религиозната ни история — само истински религиозните сред нас не си позволяваха да използват потока лекомислено.
Навярно заради семейното им препитание Узул, Има и Лети следваха ревностно старите обичаи и отказваха да приемат тихоцвет дори за лечебни цели, следователно отричаха повечето лекарства. Според тях всяко вещество, променящо „естествения мир“ на човек, дори анестезията, противоречеше на потока. Освен това не се качваха в кораби с двигатели на потока. Смятаха ги за безотговорно приложение на енергията на потока — освен ако не се използваха за традиционните странства, които те определяха като религиозен ритуал. Чашите им бяха пълни с вода, вместо с ферментирала переста трева.
— Беше тежък сезон, както знаете — отбеляза Узул. — В тази точка от орбитата на планетата ни въздухът не е достатъчно топъл за отглеждане на фензу, затова ни се наложи да използваме странстващи отоплителни системи…
Междувременно, от дясната ми страна Сузао и Вакрез водеха разгорещена дискусия за оръжия.
— Казвам само, че независимо от вярванията на предците ни, мечовете на потока не са подходящи за всички видове сражения. При дългобойни нападения и космически битки например…
— Всеки кретен може да изстрелва снаряди на потока — парира въодушевено Сузао. — Искаш да оставим мечовете си и от година на година да омекваме все повече като планетите нации от Съвета?
— Нe са толкова меки — възрази Вакрез. — Малан превежда от отирийски за шотетската новинарска емисия, показвал ми е докладите. — Повечето присъстващи в трапезарията говореха повече от един език, тъй като бяха от шотетския елит. За всички останали беше забранено. — Отношенията между оракулите и Съвета загрубяват и се носят слухове, че планетите са започнали да се оформят на два лагера. Някои дори се готвят за конфликт, какъвто досега не сме виждали. И кой знае с какво въоръжение ще разполагат до избухването му. Наистина ли искаш да изостанем?
— Слухове — изсумтя Сузао. — Винаги си вярвал твърде много на клюките, Варкез.
— Ризек неслучайно се стреми към съюз с Питар. И то не защото обича океанските гледки — отбеляза Вакрез. — Те разполагат с нещо, което може да ни е много полезно.