Вместо да врътне очи или да ми се скара, Акос се усмихна.
— Заменям сто нарязани тихоцвета за сто от лицевите опори, които ме караш да правя — отвърна той.
Посочих го с боядисания от тихоцвети нож.
— Един ден ще ми благодариш.
— Аз? Да благодаря на Ноавек? Никога.
Знаех, че се шегува, но думите му ме върнаха към реалността. Аз бях Ноавек, той — Кересет. Аз бях от елита, той — пленник. Успявахме да общуваме свободно само когато пренебрегнахме тези факти. Усмивките и на двама ни посърнаха и всеки продължи мълчаливо с работата си.
Малко по-късно, след като успях да разрежа четири листенца — оставаха ми само деветдесет и шест! — дочух стъпки по коридора. Бързи, устремени стъпки, не походката на отегчен патрул. Оставих ножа си и свалих ръкавиците.
— Какво има? — попита Акос.
— Някой идва насам. Не казвай какво правим тук — наредих му.
Нямаше време да попита защо. Вратата на лечителската стая се отвори и Вас влезе с един млад мъж по петите си. Веднага го разпознах: Джорек Кузар, син на Сузао Кузар, втори братовчед на Вас. Беше нисък и слаб, с топла бронзова кожа и козя брадичка. Не се познавахме лично, Джорек беше избрал да не е войник и преводач като баща си, в резултат на което всички го възприемаха като разочарование и дори опасен за брат ми. Всеки, който доброволно отказваше да служи на Ризек, автоматично ставаше заподозрян.
Джорек ми кимна. Едвам отвърнах на поздрава му, обляна от болезнените сенки при вида на Вас. Вас сключи ръце зад гърба си и огледа любопитно малката стаичка, позеленелите пръсти на Акос и врящата тенджера на котлона.
— Какво те води в имението ни, Кузар? — попитах Джорек, преди Вас да е казал нещо. — Със сигурност не гостуваш на Вас. Не мога да си представя някой да го прави за удоволствие.
Очите на Джорек се преместиха от гневното изражение на Вас към моята усмивка, а после към Акос, вперил нетрепващ поглед в ръцете си, които стискаха ръба на плотa. Първоначално не ми направи впечатление колко се напрегна Акос при появата на Вас. Но сега виждах как мускулите в раменете му се стягат, опъвайки ризата му.
— Баща ми има среща със суверена — обясни Джорек. — И реши, че междувременно Вас може да ми влее малко разум.
— И успя ли? — засмях се аз.
— Сайра притежава много качества, полезни на суверена ни, но „разумът“ не е едно от тях. Не приемай насериозно мнението ѝ за мен — обади се Вас.
— Знаеш, че обожавам приятелските ни раздумки, Вас — продължих, — но защо просто не ми кажеш защо си дошъл.
— Какво варите? Болкоуспокояващо? — подсмихва се Вас. — Мислех, че успокояваш болката ѝ с допир.
— Защо — повторих с по-рязък тон — си дошъл?
— Сигурно си се досетила, че Фестивалът на странството започва утре. Риз пита дали ще го придружиш на гладиаторските боеве. Държи преди да отговориш, да ти напомня, че ти е отстъпил Кересет, за да те изправи на крака, така че да си в състояние да посещаваш подобни публични събития с него.
Гладиаторските боеве. Не ги бях гледала от години, оправдавайки се с болката, но всъщност не исках да гледам как хората се избиват един друг за обществено положение, отмъщение или пари. Беше законна практика, дори почитана в последно време, ала нямах желание да добавям още кървави картини към всички останали в паметта ми. Сред които и агонизиращото изражение на Узул Зецивис.
— Е, още не съм „на крака” — отговорих. — Извини му се от мое име.
— Така да бъде — сви рамене Вас. — Съветвам те да научиш Кересет как да се владее или ще пука кръвоносни съдове всеки път, като ме види.
Погледнах към Акос, сковал рамене над работния плот.
— Ще взема съвета ти под внимание.
По-късно същия ден, когато новинарската емисия излъчи вестите от всяка от планетите, докладът за нашата включваше коментара: „Изтъкнатият производител на фензу Узул Зецивис намерен мъртъв в дома му. Предварителното разследване установи, че причината за смъртта е самоубийство чрез обесване“. Субтитрите на шотетски гласяха: Шотет скърби по загубата на тачения гледач на фензу Узул Зецивис. Следователите сочат като причина за смъртта тувхийско покушение с цел елиминиране на един от основните източници на сила за шотетския народ. Каква изненада. Преводите винаги бяха лъжа и само шепата хора, на които Ризек вярваше, знаеха достатъчно езици, за да я открият. Разбира се, че ще припише смъртта на Узул на Тувхе, а не на себе си.
Или на мен.
Малко по-късно един страж ми донесе писмо със следния текст:
Отбележи смъртта на баща ми. Твоя е.