Фестивалът включваше боеве в амфитеатъра, посетители от други планети и пресъздаване на значими моменти от шотетската история, докато в същото време екипажът на странстващия кораб го чистеше и подготвяше за път. В последния ден с Ризек щяхме да поведем шествие от имението Ноавек към транспортното средство, което да ни отведе до странстващия кораб, за да бъдем първите пасажери на борда му. Всички останали се качваха след нас. Рутината ми беше позната и дори ми доставяше удоволствие, макар че родителите ни вече ги нямаше да ни водят.
— Семейството ми управлява от сравнително скоро — подхванах, накланяйки глава. — Когато съм се родила, баща ми вече бил наложил своите промени върху Шотет. Или поне така прочетох.
— Май доста четеш? — попита ме той.
— Да. — Обичах да чета, кръстосвайки стаята. Помагаше ми да се разсейвам. Според мен именно в такива моменти най-много се доближаваме до миналото си. По време на фестивала. На странство в космоса. — Покрай оградата ни тичаха смеещи се деца, хванати за ръце. Множество лица, неясни от това разстояние, се обръщаха към имението Ноавек. — Някога сме били скитници, не…
— Убийци и крадци?
Стиснах лявата си ръка и бронята се заби в дланта ми.
— Щом толкова ти харесва фестивалът, защо не отидеш? — попита ме той.
— И цял ден да стоя до Ризек? — изсумтях аз. — Не, благодаря.
Той дойде да погледне през стъклото. Една старица се влачеше по средата на улицата, загърнала главата си с ярък шал — беше се развързал в суматохата и тя се мъчеше да го нагласи с несръчни пръсти. Докато я наблюдавахме, млад мъж с наръч цветни венци сложи един на главата ѝ върху шала.
— Не разбирам скитничеството, лова на отпадъци — призна си Акос. — Как решавате къде да отидете?
Барабаните продължаваха да ехтят в ритъма, с който биеше сърцето на Шотет. Под техния бой се долавяше приглушен, далечен тътен и няколко мелодии, наслоени една върху друга.
— Мога да ти покажа, ако искаш — отвърнах. — Скоро ще започне.
Малко по-късно минахме през тайната врата в стаята ми, водеща към скритите проходи на имението Ноавек. Облият фенер със светлина от фензу ни показваше накъде да вървим, въпреки това стъпвах внимателно, някои от дъските на пода хлопаха, а от подпорните греди стърчаха пирони. Спрях на разклонението и опипах лявата греда за издайническите прорези, намерих един, значи тунелът водеше към първата врата. Пресегнах се назад за Акос, напипвайки предницата на ризата му, и го задърпах след себе си по левия проход.
Той докосна китката ми и ръката му намери моята, така че продължихме напред със сплетени пръсти. Надявах се скърцането на подовите дъски да прикрива учестеното ми дишане.
Стигнахме до работната стая на Ревизорите, близо до Оръжейната зала, където за пръв път видях Акос и Айджа. Натиснах панела напред, после го плъзнах встрани достатъчно, за да минем. Стаята беше толкова тъмна, че Ревизорите не ни видяха, стояха сред холограмите в центъра на помещението, където измерваха разстояния с тънки лъчи бяла светлина и следяха екраните върху китките си, проверявайки координати. Все пак гордостта ме накара да се отдръпна от Акос и да пусна ръката му.
Ревизорите калибрираха галактическия модел. След като потвърдяха точността му, щяха да започнат анализа си на потока. Приливите и отливите му щяха да определят къде ще се състои следващият лов на отпадъци.
— Галактическият модел — обясних тихо.
— Галактически — повтори Акос. — Но на него се вижда само нашата слънчева система.
— Шотетците сме скитници — напомних му. — Пътешествали сме далеч отвъд границите на нашата система, но така и не открихме други планети, само звезди. Според нас тази слънчева система е единствената в галактиката.
Моделът представляваше холограма, изпълваща стаята от край до край, със светещо слънце в центъра и луни-отломки, обикалящи в орбита. Холограмата изглеждаше плътна, докато един от Ревизорите не мина през нея, за да измери нещо, предизвиквайки плавно движение, напомнящо въздишка. Нашата планета се плъзна пред очите ми — най-бялата от всички симулирани планети, досущ като сфера, образувана от сгъстени пари. Най-близо до слънцето се носеше станцията на Съвета — кораб, по-голям дори от нашия странстващ, и седалище на галактическото правителство.
— Отдалечаваме Отир от слънцето и всички са калибрирани — обяви един от Ревизорите, висок, със смъкнати рамене, сякаш се привеждаше напред, за да защити сърцето си. С един-два изита.
„Изит“ беше разговорната форма на ИЗ, измервателна единица, отговаряща на дебелината на малкия пръст. Аз самата използвах пръстите си за измерване на разни неща, когато нямах светлинен лъч под ръка.