— Браво, страшно прецизни изчисления — коментира един от другите учени, нисък, с малко шкембе, преливащо от колана на панталоните му. — „Един-два изита”. Все едно каза „една-две планети“.
— 1,467 ИЗ — поправи се първият. — Не че ще се отрази на потока.
— Така и не схвана колко деликатно изкуство е нашето — обади се една жена, минавайки през слънцето, за да измери отстоянието му от Отир, една от планетите, които се намираха най-близо до центъра на галактиката. Всичко в нея изглеждаше строго: от правата линия на късата ѝ прическа, стигаща до долната ѝ челюст, до колосаните рамене на сакото ѝ. За миг слънцето я обгърна с жълто-бялата си светлина. — А повярвай ми, изкуство е, макар и някой упорито да го наричат наука. Госпожице Ноавек, за нас е чест да ни гостува те. А кой е… придружителят ви?
Дори не ме погледна, а се наведе да насочи светлинния лъч към екватора на Отир. Останалите Ревизори подскочиха, като ме видяха, и отстъпиха едновременно, макар да ни делеше цяла стая. Ако знаеха колко усилия ми костваше да стоя на едно място, без да се гърча от болка и да плача, едва ли щяха да се боят толкова.
— Прислужник е — поправих я. — Не ми обръщайте внимание, просто дойдох да погледам.
Подчиниха ми се донякъде, но безгрижните им приказки секнаха. Свих ръце в юмруци и ги заклещих между гърба си и стената, стискайки толкова силно, че ноктите им се впиха в дланите ми. Но забравих болката, когато Ревизорите активираха холограмата на потока. Той се виеше около симулираните планети като безформена, нетелесна змия. Докосваше всяка планета в галактиката — и управляваните от Съвета, и автономните, а после образуваше здрав пояс по периферията на стаята като обръч, задържащ планетите във вътрешността си. Сиянието му непрестанно се менеше, толкова наситено на места, че ме заслепяваше, и толкова бледо на други, че приличаше на смътна мъглявина.
Oтегa ме водеше тук като дете, за да ми покаже как се определя пътя на странствата ни. Ревизорите наблюдаваха с дни траекторията на потока.
— Светлината и цветът на потока винаги са най-силни над нашата планета — обясних тихо на Акос. — Според шотетските легенди се увива три пъти около нея: затова и предците ни са избрали да се заселят именно тук. Интензивността му варира около другите планети, докосвайки ги една след друга без установена последователност. Всеки сезон следваме пътя му, после кацаме на някоя планета за лов на отпадъци.
— Защо? — попита шепнешком Акос.
Подбираме от знанията на всяка планета и ги припознаваме като свои — беше ми обяснила Отега, клекнала до мен по време на поредния ни урок. — А по този начин им показваме коя част от културата си трябва да ценят най-високо. Помагаме им да опознаят собствения си народ.
Сякаш в отговор на спомена ми, сенките на потока се застрелкаха на приливи и отливи под кожата ми, носейки болката след себе си.
— Обновление — отвърнах му накрая. — Правим го с цел обновление. — Не знаех как другояче да го обясня. Никога досега не ми се е налагало. — Намираме изхвърлени от другите планети неща и им вдъхваме нов живот. В това… в това вярваме.
— Наблюдавам активност около П1104 — обади се първият Ревизор, привеждайки се още повече над едно от парчетата скала по периферията на галактиката.
Тялото му приличаше на мъртво насекомо, свито в роговата му обвивка. Той докосна един участък от потока, където цветът, вече зелен с жълти отблясъци, се виеше като в тъмен водовъртеж.
— Като вълна на път да се разбие в брега — рече дрезгаво строго изглеждащата жена. — Активността може да се стабилизира или да затихне, зависи. Отбележи за наблюдение. Но за момента продължавам да твърдя, че най-успешен лов можем да очакваме на Огра.
Ловът на отпадъци е добро дело — беше прошепнала веднъж в детското ми ухо Отега. — Както за тях, така и за нас. Той е една от мисиите ни в служба на потока.
— Притрябвали са му на някой догадките ти — коментира първият Ревизор. — Не каза ли, че Негово Височество иска информация за дейността на потока над Пита? Точно там е съвсем слаба, но това едва ли го интересува.
— Негово Височество си има свои причини да иска от нас определена информация и нямаме право да ги оспорваме — отвърна жената, стрелвайки поглед към мен.
Пита. Носеха се слухове за това място. Че дълбоко под океанитe на водната планета, където теченията не са толкова силни, били скрити последно поколение иновативни оръжия. А тъй като Ризек бе решен не само да спечели статут на нация за Шотет, но и да завладее цялата планета, определено имаше нужда от оръжия.