— Придружителят ти, Акос, нали така? Мирише на тихоцвет — обяви Разказвача, сбърчвайки чело за пръв път, откакто бяхме дошли.
— Той е тувхиец — обясних. — Не иска да те обиди.
— Да го обидя? — учуди се Акос.
— Да, не допускам в дома си хора, употребили тихоцвет или друга изменяща потока субстанция — информира го домакинът ни. — Въпреки това всеки е добре дошъл, когато организмът му се очисти от действието им. Но нямам навика да гоня посетителите си директно.
— Разказвача е шотетски религиозен водач — обясних на Акос. — Наричаме ги клирици.
— Наистина ли е тувхиец? — свъси вежди Разказвача и затвори очи. — Дали не се бъркате, господине? Говорите езика ни като местен.
— Мисля, че знам къде е домът ми — отвърна сопнато Акос. — Откъде произлизам.
— Не исках да ви засегна — извини се Разказвача. — Но носите шотетско име, затова, предполагам, разбирате объркването ми. Тувхийски родители не биха дали на детето си име с толкова твърдо звучене без причина. Позволете да попитам как се казват братята и сестрите ви, ако имате такива?
— Айджа — отвърна глухо Акос. Явно не се беше замислял за тона. — И Киси.
Той стисна ръката ми, навярно несъзнателно.
— Е, няма значение — рече Разказвача. — Очевидно идвате при мен с някаква цел и нямате много време за изпълнението ѝ, затова да продължим по същество. Малка Ноавек, на какво дължа посещението ви?
— Искаше ми се да разкажеш на Акос историята, която разказа на мен като дете — отвърнах. — Аз не съм особено добра в това.
— Да, сега разбирам. — Разказвача взе чашата, оставена до босите му крака. Навън беше хладно, но тук ми се струваше доста топло, почти задушно. — А що се отнася до историята, тя няма истинско начало. Отпърво не сме знаели, че езикът ни е език на откровенията, че го носим в кръвта си, защото винаги сме били заедно, странствали сме вкупом из галактика. Не сме имали дом, нищо трайно. Следвали сме потока по галактическия му път, накъдето и да ни отведе той. Открай време сме го смятали за свой дълг, за цел на живота ни.
Разказвача отпи глътка чай, върна чашата на земята и размърда пръсти във въздуха. Когато за пръв път го видях да прави така, се изкисках на чудатото му поведение. Сега обаче знаех какво да очаквам: бледи, мъгливи силуети изплуваха пред него. Бяха като от пушек, не осветени като холограмата на галактиката, която видяхме по-рано, но картината беше същата: планети, подредени около слънце, и бялата линия на потока, виеща се около тях.
Сивите очи на Акос, същият цвят като преобладаващата част на пушека, се разшириха.
— Тогава един от оракулите получил видение, според което управляващият род на Шотет ще ни намери постоянен дом. Така и станало. Отвели ни на необитаема, студена планета, която сме нарекли „Урек“ — „празна“.
— Урек — повтори Акос. — Това ли е шотетското название на планетата ни.
— Е, да не мислиш, че я наричаме „Тувхе“ като вашия народ? — изсумтях аз. — „Тувхе“ е официалното, одобрено от Съвета име за планетата ни, населявана от тувхийци и шотетци. Но не е задължително ние да ѝ викаме така.
Миражът на Разказвача се измени, съсредоточавайки се върху кълбо от сгъстен пушек.
— На тази планета потокът бил по-силен, отколкото където и да било другаде. А за да не забравяме историята си, номадското си минало, традицията да даваме нов живот на вече счупени неща, сме сложили начало на ритуалните странства. И така всеки сезон физически годните шотетци се връщат на кораба, носил ни из галактиката толкова дълго, за да следват движението на потока както едно време.
Ако не държах ръката на Акос, щях да усетя как потокът жужи в тялото ми. Рядко се замислях за него, защото с жуженето идваше и болката, но точно той ме свързваше с всички хора в галактиката. Е, с всички, освен с този до мен.
Зачудих се дали понякога му липсва, дали си спомня чувството.
Разказвача продължи с гърлен, мрачен глас:
— Но по време на едно от странствата, народът, заселил се северно от Boa, в земята на ледоцветите, народът, нарекъл себе си Тувхе, се спуснал твърде много на юг. Навлязъл в града ни, в този момент пълен с деца, очакващи завръщането на родителите си от странство. И отвлекли децата ни от леглата, от кухненските маси, от улиците. Откраднали рожбите ни и ги отвели на север като свои пленници, за да им служат.