— Не можеш да го виниш, че иска да спаси брат си и да избяга оттук — казах с разтреперан от страх глас.
— Ти май не схващаш? — отвърна Ризек с лек присмех. — Хората винаги ще искат неща, с които да ни унищожат, Сайра. Това не означава, че трябва да им го позволяваме.
Ризек посочи към едната страна на стаята.
— Застани там и да не си казала дума — нареди ми той. — Доведох те, за да видиш какво се случва, когато не държиш прислугата под контрол.
Цялата треперех, горях и изглеждах сякаш стоя под покривало от увивни растения, чиито сенки бележеха кожата ми. Тръгнах към единия край на стаята, прегърнала тялото си с разтреперани ръце, а Ризек заповяда „Влез!“.
Гигантските врати в другия край на залата се отвориха. Вас влезе първи, облечен в броня, с изпънати назад рамене. Зад него, обграден от войници, се препъваше Акос Кересет.
Вървеше изгърбен и половината му подпухнало лице беше покрито с кръв, бликаща от дълбока рана на едната му вежда. Долната му устна беше сцепена. Вече са го пребили, но пък той беше свикнал с побоите.
Зад него крачеше Айджа, също кървящ и пребит, но и… някак празен. Лицето му беше обрасло в рехава брада и изпито, изобщо беше само помен от младия мъж, когото видях от скривалището си преди два сезона.
От мястото си чувах хриптящото дишане на Акос. Но като видя брат ми, веднага се изправи.
— Гледай, гледай, каква картинка само — коментира Ризек, слизайки бавно по стълбите. — Докъде успя да стигне, Вас? Отвъд оградата?
— Нищо подобно — отвърна Вас. — Заловихме го в кухнята на излизане от тунелите.
— Е, нека ти обясня къде сбърка, Кересет, просто за сведение — предложи Ризек. — Това, че покойната ми майка харесваше старомодния вид на къщата ни, не означава, че съм пропуснал да я снабдя с най-съвременната охранителна система след смъртта ѝ. Включително със сензори за движение в килиите като тази на брат ти например.
— Защо го държиш тук? — попита Акос през стиснати зъби. — Притежава ли изобщо дарба? Или си я унищожил чрез глад?
Вас зашлеви лениво Акос с опакото на ръката си. Акос се сгърчи, стиснал бузата си.
— Акос — пророни Айджа. Гласът му беше като лек допир. — Недей.
— Защо не му отговориш, Айджа? — подкани Ризек. — Прояви ли се дарбата ти?
Акос погледна към Айджа през разперените пръсти на ръката си. Брат му затвори очи за миг, а като ги отвори, кимна утвърдително с глава.
— Изгряващ оракул — пророни Акос на шотетски.
Първоначално не гo разбрах, нашият народ не използваше подобна фраза. Но тувхийците имаха различни думи за трите оракула — един залязваш, наближаващ заника на дарбата си, един установен, който пророкуваше от храма, и един изгряващ, на път да придобие пълната си мощ.
— Сигурно се досещаш, че засега не успявам да го накарам да ми служи с дарбата си — отбеляза Ризек. — Затова възнамерявам да си я присвоя.
— Да си я присвоиш? — учуди се Акос, отразявайки собствената ми изненада.
Ризек го доближи, приклекна пред него и опря лакти на коленете си.
— Знаеш ли каква е моята дарба? — попита небрежно.
Акос не отвърна.
— Разкажи му, скъпа Сайра — подкани ме брат ми, кимвайки с глава към мен. — Ти я познаваш отблизо.
Акос вдигна очи към моите, опрял ръка в пода. Кръвта по лицето му беше примесена със сълзи.
— Брат ми може да заменя спомените си с чужди — обясних. Гласът ми звучеше празно. Така и се чувствах. — Дава ти свой и взима някой от твоите в замяна.
Акос застина.
— Дарбата на всеки произтича от същността му — обади се Ризек. — А същността се гради на миналото му. Вземеш ли нечии спомени, отнемаш му онова, което го определя като човек. Отнемаш дарбата му. И накрая… — Ризек прокара пръст по лицето на Акос, събирайки кръвта му. Размаза я между палеца и показалеца си, сякаш я изследваше. — Накрая сам ще мога да виждам собственото си бъдеще.
Акос се хвърли срещу Ризек с протегнати ръце и внезапен скок, за да се изплъзне на войниците. Притисна палец в едната страна на гърлото му, закопчавайки дясната си ръка с другата, оголил зъби като животно.
Вас скочи отгоре му само след секунда, издърпа го за гърба на ризата и го удари силно в ребрата. Когато Акос падна назад, Вас настъпи гръкляна му и повдигна вежди.
— Един от войниците ми ти направи същата хватка точно преди да убия баща ти — каза Вас. — Тогава ми се стори ефективна. Кротувай, за да не ти смачкам гръкляна.