Вас му хвърли бронята и той я улови с двете ръце. После я заоглежда от всички страни, прокарвайки внимателно пръсти по всеки от тъмносините ѝ елементи, сякаш се боеше да не я повреди.
— Това си заслужи под менторството на Вакрез миналия сезон — обяви Вас.
— Как е брат ми? — попита дрезгаво Акос.
— Вече не е нужно да го заключваме, за да стои в стаята си — отговори Вас. — Тук е доброволно.
— Не е вярно. Не може да е истина.
— Вас — обадих се. — Върви си.
Усещах надигащото се напрежение помежду им. И не исках да присъствам на развръзката.
Вас ме изгледа, наклонил глава, после се поклони леко и излезе от стаята.
Акос вдигна бронята към светлината. Беше изработена специално за него, с регулируеми каишки, пригодени за неизбежния растеж на младото му тяло, гъвкава материя около гръдния кош и допълнително уплътнена в зоната на корема, по време на тренировките ни винаги забравяше да се защитава там. В дясното рамо беше вградена ножница, така че да вади оръжието си с лявата ръка, над главата. Бешe висша чест да носиш такава броня, особено толкова млад.
— Сега ще те заключа отново — казах.
— Обратимо ли е това, което прави Ризек? — попита Акос, сякаш не ме е чул.
Изглеждаше неспособен дори да стане от леглото. Зачудих се дали да му отговоря.
— Освен ако не го помолиш пак да размени спомените им с надеждата, че е във великодушно настроение, да, необратимо е.
Акос стана и нахлузи бронята през глава. Опита се да затегне първата каишка върху гръдния си кош, но отдръпна стреснато пръсти и разтърси ръка. Каишките бяха направени от същия материал като останалата част на бронята и трудно се пристягаха. Хванах едната и дръпнах Акос към мен. Моите пръсти вече бяха загрубели.
Затеглих каишката, движейки я напред-назад, докато не прилепна плътно по ребрата му.
— Не исках да те замесвам във всичко това — пророни тихо Акос.
— О, не се дръж снизходително — отсякох аз. — Манипулирането ми е била ключова част от плана ти. А аз точно това очаквах от теб.
Приключих с каишките и отстъпих назад. Я виж ти, помислих см. Беше висок, много висок, силен и облечен в броня от тъмносинята кожа на съществото, което бе убил. Приличаше на шотетски войник, на мъж, когото бих пожелала, ако бяхме намерили начин да се доверим един на друг.
— Добре де — примири се Акос със същия тих глас. — Исках да те замеся. Но не очаквах да ме гризе съвестта.
В гърлото ми заседна буца. Не знаех защо, затова я пренебрегнах.
— А сега се надяваш да успокоя гузната ти съвест, така ли? — попитах, но преди да отговори, напуснах стаята му, затваряйки вратата след себе си.
Оттатък високата метална ограда пред двама ни с Акос се простираха прашните улици на Boa, където ни очакваше многолюдна, шумлива тълпа. Ризек излезе от къщата, вдигнал дългата си, бледа ръка за поздрав, който народът посрещна с противоречив възглас.
Фестивалът на странството наближаваше края си. Днес всички физически способни и пълнолетни шотетци щяха да се качат на странстващия кораб и да напуснем планетата.
Вас излезе от къщата след Ризек, а след него — и Айджа, облечен в чиста бяла риза и по-жизнен на вид, отколкото съм го виждала някога. Вървеше с изопнати рамене, широки крачки, сякаш се имаше за по-висок, отколкото беше всъщност, и извита в единия ъгъл уста. Очите му преминаха над брат му и обходиха улицата отвъд имението Ноавек.
— Айджа — обади се Акос с пресекващ глас.
Айджа, изглежда, го разпозна, но като че ли от голямо разстояние. Обърнах се към Акос.
— По-късно — предупредих го с остър глас, сграбчвайки предницата на бронята му. Hе биваше да рухна пред очите на толкова хора. — Не тук, не сега. Ясно?
Отдръпнах се от него, пуснах бронята му и се загледах как гърлото му се опитва да преглътне. Имаше луничка под долната cи челюст, близо до ухото, за пръв път я виждах.
Toй кимна, без да откъсва очи от брат си.
Ризек тръгна надолу по стълбите и ние го последвахме. Странстващият кораб хвърляше гигантската си сянка както върху нас и върху цял Воа. Десетилетия на странства бяха изградили столицата около нас — пъзел от стари каменни здания, подсилени с глина, и нови технологии, внесени от други култури и земи: ниски сгради със стъклени кули, отразяващи образите на други планети; прашни, пръстени улици, над които се носеха кораби с гладка, отразителна повърхност; търговски фургони, продаващи талисмани на потока и екранни импланти за присаждане под кожата.
Тази сутрин, между приливите на болка, успях да очертая и сложа на тъмните си очи синя пудра и да сплета гъстата си коса. Носех бронята, която си бях заслужила преди сезони на онова място до Границата, и налакътник на лявата ми ръка.