Хвърлих поглед назад към Акос. Естествено, и той беше облечен в броня, с нови черни ботуши и сива риза, чиито дълги ръкави плътно прилепваха по ръцете му. Изглеждаше уплашен. Същата сутрин, докато вървяхме към вратата на имението, ми сподели, че никога не е напускал планетата ни. А и промененият Айджа вървеше точно пред нас. Имаше много от какво да се бои.
На излизане през портата му кимнах и той пусна ръката ми. Беше време за единайсетото ми Шествие и исках да стигна до транспортния кораб със собствени сили.
Шествието протече като в мъгла от крясъците и аплодисментите, пръстите на Ризек докосваха и стискаха протегнатите ръце на хората, от смеха на брат ми, моето тежко дишане и разтрепераните ръце на Акос, от прашния въздух и пушилката с аромат на печена храна.
Когато най-сетне влязох в транспортния кораб, Айджа и Вас вече ни чакаха там. Айджа закопчаваше предпазните си колани с лекотата на човек, който гo е правил десетки пъти. Издърпах Акос към задните седалки, тъй като исках да е възможно най-далеч от брат си. Ризек помаха от входа на кораба и тълпата му отвърна с гръмък вик.
В мига, в който люкът се затвори, Айджа увисна на коланите, придържащи го към седалката, с изцъклени, празни очи, сякаш се взираше в нещо, невидимо за нас, останалите. Ризек, вече закопчал собствените си колани, ги разкопча и се премести по-напред и доближи лицето си на сантиметри от това на Айджа.
— Какво има? — попита го.
— Виждам неприятности — отвърна Айджа. — Неподчинение. Публично.
— Предотвратимо?
Звучеше ми сякаш и преди са провеждали същия разговор. И може би бяха.
— Да, но в този случай трябва да го допуснеш — отговори Айджа, съсредоточавайки поглед в Ризек. — Можеш да го използваш за своя облага. Имам план.
Ризек присви очи.
— Кажи ми за него.
— Бих, но имаме публика.
Айджа кимна с глава към задната част на кораба, където седяхме с Акос.
— Да, брат ти е пречка, нали? — изцъка с език Ризек.
Айджа не оспори. Просто се облегна назад в седалката си и затвори очи.
След миг корабът излетя.
Товарният отдел на странстващия кораб беше едно от любимите ми места, просторен и открит, лабиринт от метал. Пред нас се редяха цяла флота транспортни кораби, готови да ни отведат до повърхността на избраната планета, сега блестяха до съвършенство, макар че скоро щяха да се завърнат потъмнели от прахоляк, пушек, дъжд и звезден прах: сувенири от местата, където са били.
Нe бяха обли и ниски като пасажерските ховъри, нито нащърбени и тромави като странстващия кораб. Корпуситe им бяха гладки и изящни като птици в полет, долепили криле до телата си. Бяха многоцветни, изградени от всевъзможни метали, и побираха по около шестима пасажери, макар че имаше и по-големи.
Механици в тъмносини работни комбинезони обкръжиха кораба ни веднага щом се приземихме. Ризек слезе пръв, скачайки на земята още преди стълбата да се е спуснала от люка.
Акос стоеше на крака, стиснал юмруци толкова силно, че сухожилията по кокалчетата на ръцете му изпъкваха.
— Там ли си още? — попита тихо брат си.
Айджа въздъхна и зачопли ноктите си. Наблюдавах го внимателно. Ризек беше вманиачен по чистите нокти и предпочиташе да счупи някой, вместо да го търпи с мръсотия под него. Дали и Айджа имаше същия навик, или принадлежеше само на Ризек, знак за трансформацията на Айджа? Колко от Същността на моя брат вече пулсираше в Айджа Кересет?
- Не разбирам за какво говориш — отвърна той.
— Разбираш, и още как. — Акос долепи длан до гърдите на брат си и го бутна към металната стена на кораба, не грубо, а по-скоро тревожно. После доближи лице към неговото. — Помниш ли ме? Помниш ли Киси? Татко?
— Помня… — Айджа примига бавно, сякаш току-що се събуждаше. — Помня тайните ти. — Той направи гримаса. — Времето с майка ни, което крадеше, когато всички останали си легнехме вечер. Как непрекъснато вървеше по петите ми, защото не можеше да се оправяш сам. Това ли имаш предвид?
В очите на Акос проблеснала сълзи.
— Това не е всичко — увери го Акос. — Нe съм само това за теб. Сигурен съм, че го знаеш. Ние…
— Достатъчно. — Вас дойде от дъното на кораба. — Брат ти идва с мен, Кересет.
Ръцете на Акос потрепнаха до двете страни на тялото му, нетърпеливи да стиснат Вас за гърлото. Беше го настигнал на височина и очите им се срещнаха на едно ниво, макар че още беше наполовина по-слаб от него. Вас беше бойна машина, грамада от мускули. Дори не можех да си ги представя в схватка, виждах само как Акос лежи бездиханно на земята.