Той се хвърли напред и аз го последвах. Ръката му се приближаваше към гърлото на Вас, когато ги настигнах, опрях длани в гърдите на всеки от двамата в опит да ги разделя. Успях не със сила, а заради елемента на изненадата. Двамата отстъпиха назад и аз се пъхнах помежду им.
— Ела с мен — наредих на Акос. — Веднага.
Вас се засмя.
— По-добре я послушай, Кересет. Не крие татуировки на сърчица под налакътника си.
После хвана Айджа за рамото и двамата слязоха заедно от кораба. Изчаках стъпките им да заглъхнат, преди да отстъпя назад.
— Той е един от най-силните воини на Шотет — обясних на Акос. — Не бъди глупав.
— Нямаш представа какво е — озъби се Акос. — Да си обичал някого толкова, че да мразиш с цялата си душа човека, който ти го е отнел, Сайра?
В ума ми изскочи образът на майка ми, с изскочилата вена в челото ѝ, знак, че е ядосана. Хокаше Отега, задето ме е завела на разни опасни места в града за уроците ни… или задето ме е подстригала на черта до брадичката не си спомнях кое от двете. Обичах я дори в такива моменти, защото знаех, че го прави от бдителност, за разлика от баща ми, който дори не ме поглеждаше в очите.
Въпреки това отвърнах:
— Ако се сбиеш с Вас заради случилото се с Айджа, ще пострадаш, а на мен ще навлечеш още повече неприятности. Затова вземи малко тихоцвет и се успокой, преди да съм те бутнала от вратата на товарното.
За миг ми се стори, че е на път да откаже, но после бръкна с разтреперана ръка в джоба си, извади едно от суровите венчелистчета, които си носеше, и го пъхна в устата си, притискайки го към вътрешната страна на бузата си.
— Точно така — казах. — Време е да вървим.
Подадох му лакътя си и той го хвана. После тръгнахме заедно през пустите коридори на странстващия кораб, направени от бляскав метал, разнасящ ехото от далечни стъпки и гласове.
Каютата ми на кораба нямаше нищо общо с моето крило в имението Ноавек — там живеех в безлично пространство с тъмен, и лъскав под и чисти бели стени, докато тук беше пълно с предмети от други светове. Екзотични растения, запечатани в смола и висящи от тавана като полилей. Механични, лъскави насекоми, жужащи в кръг около тях. Метри плат, променящ цвета си в различните часове от деня. Покрита с петна готварска печка и метална хладилна чанта, за да не ходя до столовата.
По отсрещната стена, зад масичката, на която се хранех, бяха подредени стотици стари дискове, съдържащи холограми на танци, боеве и спортове от други места. Обичах да имитирам залитащите, пропадащи движения на огранските танцьори и скованите, строго организирани ритуални танци на Тепес. Така успявах да се съсредоточа, въпреки болката. Някои от дисковете съдържаха и уроци по история, както и видеоматериали от други планети: стари новинарски емисии; дълги, скучни документални филми за наука и езици, записи на концерти. Бях ги изгледала до един.
Леглото ми се намираше в ъгъла, под илюминатора и мрежа от дребни фенерчета с жар-камъни. Одеялата си стояха омачкани от последния път, когато спах тук. Не допусках никого в личната ми каюта, дори чистачите.
От една дупка в тавана, между растенията в смола, висеше въже, водещо към горната стая, която използвах за тренировки и други неща.
Прокашлях се.
— Ти ще живееш ей тук — обявих, прекосявайки тясното пространство. Махнах пред сензора до една затворена врата и тя се плъзна встрани, разкривайки още една стая с илюминатор. — Някога беше абсурдно голям дрешник. Това бяха покоите на майка ми, преди да умре.
Започвах да бръщолевя. Вече не знаех как да говоря с него. Не и след като ме упои, възползвайки се от добрината ми, след като загуби онова, за което се бореше, а аз не сторих нищо, за да му помогна. Така се получаваше обикновено: стоях безучастно, докато Ризек сееше смут.
Акос спря до вратата, за да огледа бронята, закачена на стената. Нямаше нищо общо с шотетската броня, която беше твърде масивна или излишно украсена, въпреки че понякога се превръщаше в цяло произведение на изкуството с лъскавия си оранжев метал или покритие от здрав черен плат. Той влезе бавно в съседната стая.
Тази доста приличаше на стаята му в имението: всички продукти и прибори, необходими за правенето на отвари и еликсири, бяха подредени по негов вкус до едната стена. В седмицата преди предателството му бях изпратила на персонала на кораба снимка, за да пресъздадат стаята му до последната подробност. Имаше легло с тъмносиви чаршафи — повечето шотетски платове бяха сини, така че навярно трудно са ги намерили. Жар-камъните във фенерите над леглото му бяха посипани с прах от завистник и горяха с жълт пламък. В ниската библиотека до леглото бяха подредени книги за елметахак и шотетската култура. Натиснах едно копче до вратата и на тавана се появи огромна карта-холограма на местоположението ни — в момента показваше Boa, тъй като още кръжахме над столицата, но потеглехме ли на път, щеше да следи траекторията ни из галактиката.