Думата заседна в гърлото ми.
— Интересува те с какво ме държи Ризек? — засмях се отново, този път през сълзи.
Разкопчах и последната каишка на бронята си, изхлузих я през глава и я хвърлих към стената с две ръце. Тя се блъсна в метала на тясното преддверие с оглушителен звън.
Бронята падна на пода, сякаш нищо не ѝ се е случило. Дори не загуби формата си.
— Майка ми. Любимата ми, почитана от всички майка. Аз му я отнех — изплюх с гръмък глас. — Отнех я на цял Шотет. Отнех я на себе си.
Щеше да ми е по-лесно, ако ме беше изгледал с ненавист и отвращение. Вместо това протегна към мен утешителните си ръце, но аз просто излязох на арената. Не исках облекчение. Бях си заслужила болката.
Тълпата избухна, когато стъпих на арената. Черният под блестеше като стъкло, вероятно го бяха излъскали за събитието. Ботушите ми се отразяваха в него с разкопчаните си катарами. Около мен амфитеатрално се издигаха редове метални скамейки, препълнени със зрители, чиито лица се криеха в мрака. Лети вече ме чакаше в шотетска броня и тежки обувки с метални бомбета. Тръскаше ръце до тялото си, готвейки се за бой.
Веднага я прецених, както учеше елметахак: беше с една глава по-ниска от мен, но мускулеста. Русата ѝ коса беше пристегната на кок върху тила ѝ, за да не ѝ се пречка. Практикуваше зиватахак, затова очаквах да е бърза и ловка в секундите преди загубата си.
— Дори не сметна за нужно да си сложиш броня? — подсмихна ми се Лети. — Лесно ще е, значи.
Да, лесно щеше да бъде.
Тя извади ножа си и тъмният поток се заувива около ръката ѝ — същият на цвят като сенките ми, но различен по форма. Обгръщаше китката ѝ, без да докосва кожата ѝ. Моят обаче беше в плътта ми. Тя спря в очакване да извадя оръжие.
— Хайде — подканих я, махайки с ръка.
Тълпата изрева отново, но след миг престанах да я чувам. Бях се съсредоточила в Лети, в бавните ѝ стъпки към мен, в начина, по който се опитва да разгадае стратегията в действията ми. Аз обаче просто стоях на място, отпуснала ръце до тялото, позволявайки на дарбата ми да избухне заедно със страха ми.
Накрая реши да атакува. Видях го в ръцете и краката ѝ още преди да е помръднала и отстъпих встрани, изплъзвайки се с движенията на огранска танцьорка. Ходът ми я изненада, тя залитна напред и се спря в стената на арената.
Сенките ми ставаха толкова нагнетени, толкова болезнени, че едва виждах пред себе си. Агонията обземаше тялото ми и аз я приветствах. Спомних си изкривеното лице на Узул Зецивис между чернеещите ми ръце и го разпознах в това на дъщеря му, в сбърченото ѝ, съсредоточено чело.
Тя отново се спусна към мен, този път насочвайки оръжието си към ребрата ми, парирах атаката и с лакът и се пресегнах да сграбча китката ѝ. Извих я безмилостно и я принудих да наведе глава. После я блъснах, с коляно в лицето. От устата ѝ плисна кръв, последвана от крясък. Не заради раната. Заради докосването ми.
Ножът на потока издрънча помежду ни. Без да пускам китката ѝ, я бутнах на колене със свободната си ръка и застанах зад нея. Намерих с поглед Ризек, седнал на издигнатия подиум сред публиката, с кръстосани крака, сякаш присъстваше на лекция или официална реч, а не на убийство.
Изчаках да намери погледа ми и тласнах всичките си сенки, всичката си болка в тялото на Лети Зецивис, без да оставя нито капка за себе си. Беше лесно, толкова лесно и бързо. Затворих очи, докато крещеше и трепереше в ръцете ми, а след миг вече беше мъртва.
Пред очите ми притъмня за момент. Пуснах безжизненото ѝ тяло, обърнах се и тръгнах обратно към преддверието. Тълпата мълчеше. Влязох в тясното помещение, изцедена от сенки. Отсъствието им щеше да е временно. Съвсем скоро щяха да се завърнат.
Някъде извън полезрението ми Акос ме хвана и ме придърпа към себе си. Притисна ме към гърдите си в нещо като прегръдка и ми прошепна на тувхийски, езика на враговете ми:
— Всичко свърши. Свърши се.
По-късно същата вечер залостих вратата на каютата, за да не влиза никой. Акос стерилизира един нож на газовия котлон в стаята си и го охлади с вода от чешмата. Аз опрях ръка на масата и разкопчах една по една каишките на налакътника ми, започвайки от китката нагоре. Бронята беше твърда и независимо от подплатата ѝ до вечерта кожата ми вече беше потна.