Намери Айджа до един висок прозорец с решетки и изглед към задната порта на имението. И там имаше туфи переста трева, полюшвани от вятъра. Акос се чудеше какво ли вижда сред тях Айджа — баща им може би? Нямаше представа как действа перестата трева на другите, защото на него самия вече не му въздействаше.
Айджа се обърна към него и бавно го огледа от главата до петите. Бяха разделени от някакви си два сезона, но и двамата се бяха променили — Акос беше пораснал на височина и мускули, а Айджа беше отслабнал още повече, кожата му синееше, а косата му беше сплъстена на места. Олюля се леко на краката си и Акос го хвана за лактите.
— Акос — прошепна Айджа. — Не знам какво да правя, не знам…
— Няма нищо — успокои го Акос. — Всичко е наред, ще ни измъкна от това място, не е нужно да правиш каквото и да било.
— Ти… ти уби онзи мъж. Онзи мъж, когото заварихме у дома…
— Да.
Акос знаеше името му: Калмев Радикс, вече само клеймо върху ръката му.
— Защо се случи всичко това? — попита Айджа с пресекващ глас. Сърцето на Акос се пръсна на малки парчета. — Защо мама не видя, че ще се случи?
Акос не му напомни, че вероятно го е направила. Нямаше смисъл.
— Не знам — отвърна вместо това. — Но ще те измъкна оттук, дори да ми коства живота.
Акос преметна ръка през кръста на брат си, помагайки му да се задържи на крака, и двамата излязоха заедно от стаята. На влизане в скрития проход, сложи длан върху главата на Айджа, за да му покаже, че трябва да се наведе. Айджа стъпваше тежко и Акос беше сигурен, че някой ще ги чуе през стените.
— Аз трябваше да спасявам теб — прошепна след малко Айджа. Или поне се опита да шепне, открай време не го биваше да е потаен.
— Къде го прочете? В някой наръчник за братско поведение?
Айджа се засмя.
— Ти май не си го чел, а? Колко типично.
Смеейки се, Акос отвори вратата в дъното на тунела. А в кухнята с безмилостен удар по кокалчетата го посрещна Вас Кузар.
Седмица след отпътуването на странстващия кораб към космическия поток, Акос отиде да се упражнява в общата тренировъчна зала. Можеше да използва и празната стаичка над каютата на Сайра, но напоследък тя започна да гледа видеофилми горе. Предимно боеве от други планети, по миналата седмица я завари да повтаря движенията на една отирийска танцьорка с изпънати пръсти на краката и пърхащи ръце. Тя така му се ядоса, че не искаше да рискува отново.
Дори не му се наложи да се консултира с омачканата карта, която Сайра му начерта на втората им нощ на кораба. Тренировъчната зала беше слабо осветена и почти празна, само няколко души вдигаха тежести в далечния край. Чудесно, помисли си той. Всички в Шотет го знаеха като отвлечения тувхиец, когото Бича на Ризек не можеше да нарани. Никой не го закачаше, навярно защото се страхуваха от Сайра, но не му харесваше да го зяпат втренчено.
Това го караше да се изчервява.
Мъчеше се да докосне пръстите на краката си, с ударение върху мъчеше се, когато усети, неясно как, че някой го наблюдава. Като вдигна очи, Джорек Кузар стоеше пред него.
Джорек Кузар, синът на Сузао Кузар.
Бяха се срещали само веднъж, когато Вас го доведе при Сайра в нейното крило на имението Ноавек. Кльощавите му, смугли ръце бяха голи. Акос вече оглеждаше за клейма всеки, когото срещаше, а Джорек нямаше нито един. Той проследи погледа на Акос и почеса едната страна на врата си, оставяйки червени следи от ноктите си.
— Искаш ли нещо? — попита Акос с тон, загатващ, че е по-разумно да не го закача.
— Търся си спаринг-партньор.
Джорек вдигна два тренировъчни ножа като на Caйpa — от твърд, синтетичен материал.
Акос го огледа. Наистина ли очакваше просто да… тренира с него? Със сина на мъжа, който бе смачкал лицето му с подметката си?
— Тъкмо си тръгвах — обяви Акос.
Джорек повдигна вежда.
— Знам, че всичко това — той махна с ръка, посочвайки мършавото си тяло — всява същински ужас, но просто искам да се поупражнявам, Кересет.
Акос не вярваше, че Джорек „просто си търси спаринг-партньор“, но имаше начин да разбере истината. Пък и никой не избира кръвта, която тече във вените му.
— Добре — съгласи се Акос накрая.
Отидоха на една от тренировъчните зони, обозначена с кръг от огледално лъскава, олющена боя. Въздухът беше топъл, благодарение на тръбите с гореща вода над тях, затова Акос вече се потеше. Той взе ножа, който Джорек му подаде.