— За пръв път виждам някой да подхожда толкова предпазливо към най-обикновена тренировка — отбеляза Джорек, но Акос нямаше намерение да губи време в празни приказки.
Замахна с ножа, изпробвайки ловкостта на противника си, и Джорек отскочи стреснато назад.
Акос се шмугна под първия замах на Джорек и го блъсна с лакът в гърба. Джорек залитна напред, опирайки се на пръсти, и се обърна за нова атака. Този път Акос го сграбчи за лакътя и го повлече настрани. Успя да го повали на земята, но не за дълго.
Джорек се приведе, замахна и закачи корема на Акос с върха на ножа.
— Грешно се целиш, Кузар — отбеляза Акос. — В истински бой щях да съм с броня.
— Наричат ме „Джорек“, не „Кузар“. Заслужил си броня?
— Да.
Акос използва разсейването му да го перне с плоското на ножа по гърлото. Джорек се задави и стисна врата си.
— Добре де, добре — вдигна ръка той. — Това отговаря на въпроса ми.
Акос заотстъпва към края на площадката, за да се отдалечи от него.
— Кой въпрос? За бронята?
— Не. По дяволите, това беше гадно. — Той разтри гръкляна си. — Дойдох да разбера доколко си усъвършенствал бойните си умения с помощта на Сайра. Баща ми каза, че като те срещнал, не си знаел как да боравиш с краката и ръцете си.
Гневът на Акос се разпалваше бавно като лед в мразовит ден, но появеше ли се, връхлиташе с пълна сила. Както сега.
— Баща ти… — подхвана, но Джорек го прекъсна.
— Е от най-лошите хора, знам. Точно затова искам да говоря с теб.
Акос въртеше ножа в ръката си, отново и отново, в очакване да го осени подходящ отговор или Джорек да продължи. Но очевидно не му беше лесно. Акос погледна към мъжете, вдигащи тежести в другия край на залата. Не им обръщаха внимание и като че ли не ги подслушваха.
— Знам какво е причинил баща ми на теб и семейството ти — подхвана Джорек. — Знам и какво ти си причинил на един от войниците. — Той кимна към клеймото върху ръката на Акос. — И искам да те помоля за нещо.
Доколкото Акос знаеше, Джорек беше голямо разочарование за баща си. Роден в шотетския елит, за да стане най-обикновен механик. Дори сега беше омазан с машинно масло.
— Какво? — подкани го Акос, въртейки ножа в ръка.
— Искам да убиеш баща ми — заяви директно Джорек.
Ножът издрънча на земята.
Споменът за бащата на Джорек не го напускате. Сузао Кузар присъстваше, когато кръвта на баща им се просмукваше в пода на всекидневната. Той сложи белезниците на Акос.
— Не съм глупак, каквото и да си мислите за тувхийския народ — отсече Акос с пламнали бузи и се наведе да вземе ножа. Очакваш да ме натопиш толкова лесно?
— И аз се излагам на риск — увери го Джорек. — Нищо не ти пречи да подшушнеш на Сайра Ноавек за молбата ми, а тя да информира Ризек или баща ми. Но избирам да се доверя на омразата ти. Както ти можеш да се довериш на моята.
— Да се доверя на омразата ти. Към собствения ти баща — повтори Акос. — Защо… защо го искаш мъртъв?
Джорек беше с една глава по-нисък, но и на тегло не го достигаше. Беше дребен за възрастта си. Но очите му не трепваха.
— Майка ми е в опасност — обясни той. — Вероятно и сестра ми. А както виждаш, нямам нужните умения да го предизвикам да се бие.
— И какво? Реши, че е по-добре направо да го убиеш? Какво ви има на вас, шотетците? — процеди тихо Акос. — Ако майка ти и сестра ти са в опасност, не може ли просто да ги измъкнеш оттук? Ти си механик, а в товарното отделение има стотици ховъри.
— Няма да се съгласят да тръгнат. А и докато е жив, винаги ще е заплаха за тях. Не искам да живеят в постоянен страх и вечно да бягат — каза твърдо Джорек. Не искам да поемам ненужни рискове.
— И няма кой друг да ти помогне?
— Никой не е в състояние да принуди Сузао Кузар да направи нещо, което не му харесва. — Джорек се засмя. — Освен Ризек, a мога да се обзаложа как би откликнал суверенът на Шотет на подобна молба.
Акос потърка клеймата до лакътя си, колко жестокост се криеше зад тях. Уж е орисан, а виж какъв е дребосък, беше казала за него майката на Озно . Добро момче е, отвърна тогава Озно. Да, но никой от двама им не знаеше колко е ловък с ножа, нали?
— Искаш да убия човек — пророни Акос, макар и само за да изпробва мисълта в съзнанието си.
— Човекът, помогнал за отвличането ти. Да.
— Ей така, от милосърдие? — Акос поклати глава и подаде ножа на Джорек с дръжката напред. — Не.
— В замяна — отвърна Джорек — ще получиш свободата си. Както сам каза, в товарното има стотици ховъри. Лесно ще ти помогна да се качиш на някой от тях. Ще отворя люка. Ще се погрижа никой от пилотската кабина да не те види.