— За да е законно, трябва да се случи на арената, както вече знаеш — отвърна тя. — А за твое добро трябва да е законно, иначе си мъртъв. Боевете са забранени за периода от излитането на кораба до края на лова за отпадъци, тоест ще трябва да изчакаш края на странството. Поредната приумица от религиозното ни наследство. — Тя свъси вежди. — Но ти и бездруго нямаш нужното обществено положение да предизвикаш Сузао на бой, така че ще трябва да го провокираш, за да те предизвика той.
Сякаш е обмисляла въпроса и преди, макар че на Акос не му се вярваше. В подобни моменти разбираше защо всички се боят от нея. И защо беше разумно да се боят от нея, дори без дарбата ѝ на потока.
— А мога ли да го надвия на арената?
— Той е добър боец, но в никакъв случай непобедим — отвърна Сайра. — Вероятно ще успееш да го повалиш и само с уменията си, но истинското ти преимущество над него е, че още те възприема като някогашното дете.
Акос кимна.
— Значи трябва да продължа да го заблуждавам.
— Точно така.
Тя сложи празната тенджера на чешмата, за да я напълни отново. Акос гледаше да е нащрек, когато Сайра готвеше, опитите ѝ почти винаги завършваха с прегоряла храна и облаци пушек в малката стая.
— Първо си помисли дали наистина искаш да го направиш — посъветва го тя. — Не ми се иска да ставаш като мен.
Тонът ѝ не издаваше нужда от утеха или опровержение. Напротив, излъчваше абсолютна категоричност, сякаш вярата ѝ в собствената ѝ чудовищност беше религия — може би най-близкото нещо до религия, което тя имаше.
— Мислиш, че е толкова лесно да стана противен? — подхвърли Акос, изпробвайки разговорния шотетски, характерен за пo-нисшата класа, на който се беше наслушал във военния лагер.
Прозвуча доста добре.
Тя вдигна косата си и я върза с връвта, която носеше около голата си китка. Очите ѝ отново намериха неговите.
— Мисля, че всеки се „става противен толкова лесно“.
Акос едва не се изсмя на странния начин, по който изразът прозвуча от нейната уста.
— Знаеш ли — подхвана той вместо това, — състоянието на противност, или чудовищност, както ти би го нарекла, не е задължително да бъде постоянно.
Тя придоби умислено изражение. Дали някога ѝ беше хрумвало, че може да е така?
— Остави да сготвя аз, чу ли? — Той взе тенджерата от ръцете ѝ. Водата се разплиска и намокри обувките му. — Гарантирам, че аз няма да подпаля нищо.
— Случи се един-единствен път — защити се Сайра. — Не съм ходеща, говореща заплаха.
Като много от нещата, които казваше за себе си, и това беше едновременно шега и не съвсем.
— Знам, че не си — отвърна сериозно Акос. А после добави: — Затова ще накълцаш соления плод вместо мен.
Сайра продължи да изглежда все така умислено — нетипично изражение за лице, което се мръщеше толкова лесно, — докато вадеше соления плод от хладилната чанта в ъгъла и се настаняваше пред работния плот, за да го нареже.
ГЛАВА 16
САЙРА
КАЮТАТА МИ НА КОРАБА БЕШЕ ОТДАЛЕЧЕНА ОТ ВСИЧКО, с изключение на машинното отделение, така че трябваше да извървя доста път от кабинета на Ризек. Беше ме извикал, за да ми даде графика за странството: щях да го придружа на традиционната сбирка на шотетския елит преди кацането за тазгодишния лов, за да му помогна в разискването на някои политически въпроси с управниците на Пита. Съгласих се е плана му, защото изискваше от мен само да се преструвам, не да демонстрирам дарбата си.
Както предвиди циничният Ревизор, когато с Акос посетихме холограмната стая, Ризек беше избрал Пита, водната планета, прочута с иновативните си технологии в преодоляването на тежки климатични условия, за крайна цел на странството ни. Ако слуховете за тайния запас на Пита от свръхмодерни оръжия бяха верни, то Айджа Кересет несъмнено ги е потвърдил с изопаченото си от спомените на Ризек съзнание. А ако Айджа е помогнал на Ризек да открие някои от най-мощните оръжия на Съвета, брат ми като нищо щеше да обяви война на Тувхе, за да завладее цялата ни планета, както винаги е искал.
Бях на половината път до каютата си, когато осветлението угасна, потапяйки всичко в мрак. Изчезна дори далечното жужене от контролния център на кораба.
Дочух ритмично почукване. Едно, три, едно. Едно, три, едно.
Обърнах се с гръб към стената.
Едно, три, едно.
Сенките на потока плъзнаха нагоре по ръцете и раменете ми. Когато дългите аварийни лампи под краката ми светнаха, видях някой да се насочва стремително към мен и мигновено се приведох, стрелвайки лакът към връхлитащото ме тяло. Лакътят ми обаче се удари в броня, изругах и се завъртях с лека стъпка, инстинктивно усвоена от танците, които практикувах за удоволствие. Извадих ножа на потока и блъснах нападателката си, притискайки я към стената с опряно в гърлото острие. Нейният нож издрънча на пода между краката ѝ.