— Госпожице Ноавек — поздрави я той. — Започвах да си мисля, че този път няма да ви видим.
— За нищо на света не бих го пропуснала, навигатор Зиво — отвърна Сайра. Обръщайки се към Акос, добави: — Идвам тук още от дете. Зиво, това е Акос Kepeceт.
— А, да — рече по-възрастният мъж. — Чувал съм една-две истории за теб, Кересет.
Съдейки по тона му, Акос предполагаше, че не са били „една-две“ и се изчерви от смущение.
— Шотетските усти са много бъбриви — обясни му Сайра. — Особено по отношение на орисаните.
— Ясно — скалъпи Акос.
Орисан — такъв беше, май. Но точно сега му прозвуча глупаво.
— Добре дошла сте да заемете обичайното си място, госпожице Ноавек покани я Зиво с широк жест към великанската стена от стъкло, която се извикаше над главите им, следвайки формата на кораба.
Сайра го отведе до едно място пред всички монитори. Навсякъде около тях екипажът си разменяше инструкции и цифри на висок глас. Акос не разбираше нищо. Сайра седна направо на пода и обви коленете си с ръце.
— Защо ме водиш тук?
— Всеки момент корабът ще мине през космическия поток — обясни тя с широка усмивка. — Не си виждал подобно нещо, гарантирам ти. Ризек ще го гледа от наблюдателната палуба с най-близките си поддръжници, но аз идвам тук, за да не крещя от възторг пред гостите му. Понякога е доста… емоционално. Сам ще се убедиш.
От това разстояние космическият поток приличаше на буреносен облак, натежал от цвят, вместо дъжд. Цялата галактика приемаше без съмнение съществуването му — трудно беше да отречеш нещо, което се виждаше съвсем ясно от всяка планета, но различните народи му придаваха различно значение. Родителите на Акос говореха за него като за мистериозен духовен пътеводител, но той знаеше, че много шотетци, в зависимост от сектата, боготворяха него или нещото, което го водеше през космоса. Други пък го смятаха за природен феномен без всякаква духовна стойност. Акос не беше питал Сайра как го възприема тя.
Тъкмо се канеше, когато някой извика:
— Пригответе се!
Всички около тях се хванаха за каквото намерят. Космическият поток, набъбнал като буреносен облак, изпълни стъклото пред него и в следващия момент всички, с изключение на Акос, ахнаха в един глас. Всеки сантиметър от кожата на Сайра почерня като космоса. Зъбите ѝ, искрящо бели на фона на сенките, бяха стиснати, но като в усмивка. Акос се пресегна към нея, но тя поклати глава.
Спирали от наситеносиньо превзеха стъклото. Сред синьото имаше и по-светли жилки, и почти лилави, и много тъмносини. Космическият поток беше необхватен, ярък и навсякъде, навсякъде. Акос имаше чувството, че някакъв бог го прегръща.
Част от околните бяха протегнали благоговейно ръце, други коленичеха, трети пък стискаха гърдите или коремите си. Ръцете на един мъж светеха в синьо като самия поток, около главата на една жена кръжаха малки сферички като фензу. Всички дарби на потока сякаш избухнаха.
Акос се замисли за Цъфтежа. Тувхийците не бяха толкова… изразителни, колкото шотетците по време на ритуалите си, но смисълът беше същият. Събираха се да отпразнуват нещо, което се случваше само на тях от всички останали народи в галактиката, и то в определен момент. Да изразят почитта си към събитието, към особената му красота.
Всички знаеха, че шотетците следват космическия поток из галактиката в израз на вярата си, но до онзи момент Акос не разбираше защо, освен че може би го правят по принуда. Видиш ли подобно нещо отблизо обаче, беше невъзможно да си представиш, че няма да го видиш отново.
Въпреки това се чувстваше изолиран — не само защото беше тувхиец сред шотетци, но и защото те усещаха жуженето на потока, за разлика от него. Той не протичаше през тялото му. Затова имаше чувството, че не е толкова истински, колкото тях, не е толкова жив.
И докато си го мислеше, Сайра протегна ръка към него. Той я пое, за да потуши сенките ѝ, и с изумление видя сълзи в очите ѝ — дали от болката, или от възторг, не можеше да прецени.
Тогава Сайра каза нещо странно, със задъхан, изпълнен с благоговеене глас:
— Чувствам те като тишината.
Като се върнаха в каютата на Сайра, на екрана течеше новинарската емисия на Съвета. Явно беше забравила да го изключи, помисли си Акос, и докато Сайра вървеше към банята, той отиде да щракне превключвателя. Преди да го стори обаче, забеляза заглавието в дъното на екрана: Оракули се събират на Тепес.