Акос седна на ръба на леглото.
Можеше да види майка си.
През половината от времето се опитваше да си втълпи, че двете с Киси вече ги няма. По-лесно беше, отколкото да си спомня, че още ги има, но повече никога няма да ги види заради ориста си. Ала не можеше да се насили да повярва в лъжа. Защото и двете бяха някъде там, оттатък перестата трева.
Новинарската емисия излъчи картина от Тепес. Тепес беше най-близката до слънцето планета — огнената планета, пълна противоположност на тяхната ледена. По повърхността ѝ се вървеше със специален костюм. Също като в Хеса, където човек не можеше да излезе навън по време на Угасването, без да умре от студ. Акос не можеше да си го представи, не си представяше какво е тялото ти да изгори.
— Оракулите не позволяват външна намеса в сбирките си, но тези кадри от пристигането на последните кораби ни бяха предадени от местно дете — обясни на отирийски гласът зад кадър. Голям брой от емисиите на Съвета бяха на отирийски, тъй като повечето народи, с изключение на Шотет, го разбираха. — Вътрешни източници ни информираха, че оракулите ще дискутират поредната серия законови ограничения, наложени им миналата седмица от Съвета, чиито членове настояват всички дискусии на оракулите да станат обществено достояние.
Майка му открай време се оплакваше, че Съветът непрекъснато се месел в делата на оракулите и нямало да ги остави на мира, докато не поеме контрола и върху последното автономно тяло в галактиката. Пък и не ставаше дума за нещо маловажно, а за орисите на избраните семейства, за бъдещето на планетите в безкрайните му разновидности. Може би на оракулите няма да им навреди малко контрол, мислеше си понякога Акос, чувствайки се като предател.
Акос не можеше да прочете повечето шотетски йероглифи в долния край на екрана, където беше преводът на дикторския текст. Познати му бяха само тези за оракул и Съвета. От Сайра знаете, че йероглифът за Съвет изразявал шотетското огорчение, че не са законно признати от Съвета. Решенията относно планетата, която Тувхе и Шотет споделяха — по въпросите на търговията, взаимопомощта и границите, се взимаха само и единствено от Тувхе, оставяйки Шотет на произвола на враговете му. Имаха причина да се чувстват огорчени.
Акос чу водата в банята. Сайра си взимаше душ.
На кадрите от Тепес се виждаха два кораба. Първият очевидно не беше тувхийски имаше твърде заоблени форми, твърде гладки пластини по корпуса си. Другият обаче приличаше на тувхийски горивните му дюзи бяха оборудвани със система от клапи, предвидени за студен, не за топъл климат и винаги му приличаха на хриле.
Люкът на кораба се отвори и от него изскочи пъргава жена с отразителен костюм. Когато никой друг не я последва, Акос се увери, че това е тувхийският кораб. Всички планети-нации, с изключение на Тувхе в момента, имаха по трима оракули. Тъй като Айджа живееше в плен, а залязващият им оракул бе загинал по време на шотетското нападение, оставаше само майка му.
Слънцето, гигантско и огнено, изпълваше небето на Тепес, сякаш цялата планета гореше. Повърхността ѝ излъчваше горещина на трептящи вълни. Акос позна походката на майка си, докато крачеше към манастира, където щеше да се проведе срещата на оракулите. Когато изчезна зад една врата, видеоматериалът прекъсна и емисията продължи с репортаж за недостига на храна на една от външните луни.
Акос не знаеше как да се чувства. Виждаше дома си за пръв път от години. Но виждаше и жената, която дори не беше предупредила собственото си семейство за грозящата ги участ. Която дори не им се притече на помощ. Беше оставила съпруга си да загине, залязващия оракул — да жертва живота си, а собствения си син — да бъде отвлечен и да се превърне в най-могъщото оръжие на Ризек, вместо да предложи себе си на негово място. Да върви по дяволите ориста, помисли си Акос. Та тя им беше майка.
Caйpa отвори вратата на банята, пускайки парата в стаята, и издърпа косата си през рамо. Този път беше облечена в тъмен тренировъчен екип.
— Какво има? — попита го тя и проследи погледа му до екрана. О, да не би… видял си я?
— Така мисля — отвърна Акос.
— Съжалявам — каза тя. — Знам, че се стараеш да не тъгуваш по дома.
Да тъгува по дома? Не. Стараеше да забрави колко е изгубен — изгубен в нищото, сред народ, който не разбираше, без надежда да върне брат си в родината им, освен ако не убие Сузао Кузар веднага щом убийството на арената отново станеше законно.