— Казвам се Джорек Кузар — натърти Джорек. — Така че най-добре го остави на мира.
Стражът плъзна поглед по униформата му на механик и вирна вежди.
— Не му се ядосвай, Кузар — обади се Акос. — Все пак има най-скучната работа на света: да пази Сайра Ноавек.
Акос влезе в тясната си стаичка, от които се носеше миризма на запарени растения и малц. На билкови лекове. Бръкна с пръст в отварата, за да изпробва температурата ѝ. Още беше топла, но достатъчно охладена, за да я прелее във флакон. Избърса пръст в панталона си, тъй като не искаше кожата му да попива дори капка от отварата. После затършува из чекмеджетата за чист съд.
Джорек стоеше на прага на стаята му и се оглеждаше. Както винаги, беше залепил длан за тила си.
— Какво? — попита Акос.
Извади една пипета и докосна с нея еликсира.
— Нищо, просто… не така очаквах да изглежда каютата на Сайра Ноавек — отвърна Джорек.
Акос изсумтя тихо — и той самият беше очаквал друго — и изстиска жълтия еликсир от пипетата във флакона.
— Значи наистина не спите в едно легло — отбеляза Джорек.
Акос го изгледа намръщено с пламнали бузи.
— Не. Защо?
— Слухове — сви рамене Джорек. — Така де, все пак живеете заедно. Обучавате се един друг.
— Помагам ѝ с болката обясни Акос.
— И си орисан да умреш за Ноавек.
— Благодаря ти, че ми напомни. Почти бях забравил — тросна му се Акос. — Искаш ли помощта ми, или не?
— Да. Извинявай. — Джорек се прокашля. — Е, и този път ли действаме по същия начин?
Веднъж вече го направиха. Джорек даде на Сузао сънотворен еликсир, който го приспа по време на закуска, и сега баща му беше нащрек, издирвайки човека, който го е упоил и изложил пред всички. Акос очакваше лесно да го вбеси, и то достатъчно, че Сузао да го предизвика на бой — все пак Сузао не беше от най-уравновесените хора, — но не искаше да рискува, затова убеди Джорек да упои баща си отново, за всеки случай. Надяваше се този път да го изкара извън нерви, а след лова за отпадъци щеше да си признае, че той го е упоявал, и да се изправи срещу него на арената.
— Изсипи го в лекарството му два дни преди лова — нареди Акос. — Остави вратата на каютата му открехната, за да изглежда сякаш някой е влязъл, отвън, иначе може да заподозре теб.
— Ясно. — Джорек взе флакона и изпробва корковата тапа с палец. — А след това…
— Всичко е под контрол — увери го Акос. — След лова за отпадъци ще му съобщя, че аз съм го упоявал, той ще ме предизвика и тогава ще… ще сложа край на всичко. Още на първия ден, в който боевете отново станат законни. Става ли?
— Става. — Джорек прехапа силно долната си устна. — Добре.
— Как е майка ти?
— Ами… — Джорек извърна поглед към омачканите чаршафи на Сайра и фенерите с жар-камъни, окачени над леглото ѝ. — Ще се справи.
— Добре — отвърна Акос. — A ceгa върви.
Джорек пъхна флакона в джоба си, но на Акос му се стори, че не бърза да си тръгва — застоя се в единия край на плота, плъзвайки пръст по него. Сигурно беше лепкав, тъй като нито Акос, нито Сайра обичаха да чистят.
Когато Джорек най-сетне отвори вратата, Айджа и Вас бяха в коридора и тъкмо се канеха да влязат.
Косата на Айджа беше пораснала достатъчно, че да я връзва на опашка, а лицето му изглеждаше костеливо — и старо, сякаш беше с десет сезона по-възрастен от Акос, а не само с два. Като го видя, Акос изпита силно желание да го грабне и да побегне с него. Само дето нямаше план за действие, разбира се, защото се намираха на космически кораб с размерите на град, кръжащ по периферията на галактиката. И все пак му се искаше. Напоследък му се искаха много неща, които никога нямаше да получи.
— Джорек каза Вас. — Изненадан съм, че те срещам тук. Каква работа имаш при Акос?
— Използвам го за спаринг-партньор — отговори Джорек без никакво притеснение. Добър лъжец беше. А и как иначе, със семейство като неговото и подобно обкръжение. — Дойдох да го питам дали е в настроение за още един рунд.
— Спаринг — засмя се Вас. — С Кересет? Ама ти сериозно ли?
— Всеки има нужда от хоби — обади се Акос с небрежен тон. — Но може би утре, Джорек. В момента правя една отвара.
Джорек махна и си тръгна. С бърза крачка. Акос изчака да завие зад ъгъла, преди да върне поглед към Айджа и Вас.
— Майка ни ли те научи на това? — кимна Айджа към жълтата пара, която още се носеше над котлона.
— Да. Акос вече беше изчервен и разтреперан, макар че нямаше причина да се страхува от собствения си брат. Мама ме научи.