Айджа никога не я беше наричал „майка ни”. Така говореха снобските деца от Шиса и шотетците, но не и децата от Хеса.
— Толкова мило от нейна страна да те подготви за бъдещето. Жалко, че не е сметнала за нужно да направи същото и за мен.
Айджа влезе в стаята му, прокарвайки пръсти по опънатите чаршафи, равните редици книги. Белязвайки ги незаличимо. Извади ножа от ножницата на хълбока си и го завъртя върху дланта си, преди да го спре с палец. Акос навярно би сметнал жеста му за заплашителен, ако не беше виждал Ризек да го прави толкова пъти.
— Може би не е мислила, че ще ни сполети точно това бъдеще.
Не вярваше в собствените си думи. Но не знаеше какво друго да каже.
— Напротив. Знам го. Имах видение как говори за него.
Айджа никога не споменаваше за виденията си пред Акос, така и не му се предостави възможност за това. Акос не можеше да си представи какво е бъдещето да се натрапва на настоящето ти. Със зашеметяващия си брой възможности. Да виждаш семейството си, без да знаеш дали точно този вариант на бъдещето ще се случи. Без да можеш да говориш с тях.
Но като чели Айджа не се интересуваше вече от това.
— Е — каза Акос, — трябва да се приберем у дома и да я попитаме лично.
— На мен ми е добре тук — отвърна Айджа. — Подозирам, че същото важи и за теб, ако съдим по… условията ти на живот.
— Вече звучиш като него — обвини го Акос. — Усещаш, нали? Говориш като Ризек Ноавек, убиеца на баща ни. Мрази мама колкото си искаш, но нямаш ни най-малка причина да мразиш татко.
Очите на Айджа се премрежиха. Погледът му се промени, не стана точно празен, но някак отнесен.
— Аз не… Той все работеше. Никога не си беше у дома.
— Беше си у дома през цялото време. — Акос изплю думите сякаш бяха изгнили. — Правеше ни вечеря. Проверяваше домашното ни. Разказваше ни истории. Не помниш ли?
Но знаеше отговора на собствения си въпрос. Четеше го в празните очи на Айджа. Естествено, естествено, че Ризек е отнел неговите спомени за баща им. Сигурно бе толкова ужасен от собствения си баща, че е откраднал неговите.
В следващия миг юмруците на Акос стискаха ризата на Айджа и го притискаха към стената, помитайки цял рафт с флакони. Брат му изглеждаше толкова малък в ръцете му, беше толкова слаботелесен, че го вдигна като перце. И точно това, а не вялата изненада по лицето му, накара Акос да го пусне също толкова внезапно, както го сграбчи.
Кога съм пораснал толкова? помисли си, вперил учуден поглед в масивните кокалчета на ръцете си. С дълги пръсти като на баща им, но по-дебели. Подходящи да нараняват хора.
— Предала ти е жестокостта си. — Айджа опъна ризата си. — Ако не помня нещо, мислиш ли, че със сила ще ми го върнеш в главата?
— Ако можеше, вече щях да съм пробвал. — Акос отстъпи назад. — Готов съм на всичко, за да ти върна спомена за него. — Той извърна лице, прокарвайки ръка по тила си, както правеше Джорек. Не можеше повече да гледа Айджа, нито пък Вас. — Защо сте дошли? Какво искате от мен?
— Идваме по две причини — отговори Айджа. — Първо, знам, че има отвара от ледоцвет, която избистря ума. Трябва ми, за да проясня някои от виденията си. Реших, че ти ще знаеш как се прави.
— Значи Ризек още не си е присвоил дарбата ти.
— Смятам, че е доволен от работата ми дотук.
— Заблуждаваш се, ако си мислиш, че ще предпочете да ти се довери, вместо да си присвои силата ти — обясни тихо Акос. Опря се на плота, защото краката му не го държаха. — Ако изобщо е възможно. А що се отнася до отварата от ледоцвет… какво да ти кажа. За нищо на света няма да ти дам средство, което ще помогне на Ризек Ноавек да надвие Тувхе. Предпочитам да умра.
— Колко отрова само — обади се Вас.
Когато Акос го погледна, Вас тупаше с пръст по острието на ножа си.
Почти изключи, че и той слуша разговора им. От гласа му сърцето на Акос започна да сече гърдите му като коса. Единственото, което виждаше, когато за миг затвори очи, беше как Вас бърше кръвта на баща им в панталона си на излизане от къщата им в Тувхе.
Вас се доближи до котлона, за да вдиша жълтата пара, която вече се поразсейваше. Остана наведен за секунда, после се извъртя рязко и притисна острието на ножа си в гърлото на Акос. Акос се насили да остане неподвижен, докато сърцето му не спираше да вършее като коса. Върхът на острието беше студен.
— Наскоро упоиха братовчед ми — обяви Вас.
— Не следя какво се случва с братовчедите ти — отвърна Акос.
— Обзалагам се, че за този следиш — натърти Вас. — Сузао Кузар. Беше в къщата, когато баща ти издъхна.