Без да се изправя, Ризек плъзна поглед към Сайра по мастиленочерните жилки върху ръцете ѝ. Тя беше прегърбена и стискаше главата си с ръка.
— Сайра. — Ризек посочи Зосита. — Да видим дали тази жена казва истината.
— Не — отказа задъхано Сайра. Вече говорихме по въпроса. Няма да… не мога…
— Не можеш? — Ризек се наведе още по-близо към лицето на жената, спирайки на милиметри от него. — Тя петни името на семейството ни, отслабва позициите ни, събира враговете ни срещу нас, а ти отказваш да съдействаш? Аз съм твой брат и суверен на Шотет. Можеш и ще правиш каквото ти наредя, ясно?
Тъмнина обгърна златисто-бронзовата ѝ кожа. Сенките бяха като нова мрежа от нерви или вени в тялото ѝ. От гърлото ѝ се изтръгна тих звук. В това на Акос беше заседнала буца, но той не помръдна, нямаше как да ѝ помогне, докато Вас стоеше на пътя му.
— Не! — изкрещя с пълно гърло Сайра и стрелна към Ризек ръце, извити в хищнически нокти.
Той се опита да я отблъсне от себе си, но сестра му беше твърде бърза, твърде силна. Сенките на потока се спуснаха към ръцете ѝ като прилив на кръв към рана и Ризек изпищя. Загърчи се. Рухна на колене.
Вас хукна към нея, изтръгна ръцете ѝ от Ризек и я хвърли настрани. Тя изгледа яростно брат си от земята и изплю:
— Извади ми окото, отрежи ми пръстите, накажи ме както искаш. Но няма да го направя.
В първия момент, докато Сайра се превиваше от болка на пода, Ризек просто я гледаше. После привика Акос с два пръста. А той знаеше, че няма смисъл да му се опълчва. Щеше да получи каквото иска по един или друг начин. Той започваше да разбира защо Сайра му се е подчинявала толкова много сезони. В един момент той просто осъзна, че да се опълчва или бунтува ще е чиста загуба на време.
— Очаквах такъв отговор — обяви накрая Ризек. — Вас, дръж сестра ми, ако обичаш.
Вас сграбчи ръцете на Сайра и я изправи на крака. Изцъклените ѝ от ужас очи намериха тези на Акос.
— Може и да съм те оставил на мира от известно време — продължи Ризек, — но не съм спирал да те наблюдавам, Сайра.
Ризек отиде в единия край на стаята и отмести панела с пръсти. Зад него се разкри стена с оръжия като онази в имението Ноавек, но по-малка. Сигурно носи само любимите си, помисли си Акос, сякаш откъснат от собственото си тяло, докато Ризек сваляше от стената дълга, тънка пръчка. Когато я докосна, потокът обгърна метала с тъмни нишки, наподобяващи тези под кожата на Сайра.
— И така, забелязах нещо странно, затова ми се иска да проверя хипотезата си — обясняваше Ризек. — Ако е вярна, ще разреша проблема още преди да се е превърнал в проблем.
Той завъртя дръжката на пръчката и потокът стана по-плътен. По-тъмен. Не смъртоносно оръжие, а по-скоро уред за изтезания.
Сенките на Сайра започнаха да трептят и пърхат като пламък, попаднал в течение. Ризек се изсмя.
— Почти неприлично е — отбеляза той и сложи тежка ръка върху рамото на Акос.
Акос устоя на импулса да се отърси от нея. Така само щеше да влоши нещата. Пък и чак сега осъзна, че пръчката е предвидена за него. Вероятно точно затова го беше извикал тук — за да убеди Сайра. Да го превърне в новия му инструмент за въздействие.
— Съветвам те да се предадеш още сега — прошепна му с нисък глас Ризек. Просто падни на земята.
— Майната ти — отвърна му на тувхийски Акос.
Но Ризек, разбира се, имаше отговор на това. Заби пръчката в гърба на Акос. Непоносима болка проряза тялото му. Разяждаща. Огнена. Акос изкрещя през зъби.
Остани на крака — заповяда си наум. — Остани…
Ризек го удари отново, този път от дясната страна на тялото, и той изрева. До него Сайра ридаеше, но Акос гледаше към Айджа, отправил равнодушен поглед през прозореца. Сякаш нямаше представа какво се случва. Ризек го удари трети път и коленете му се подкосиха, но не издаде звук. По тила му се стичаше пот и всичко наоколо се люлееше.
При последния удар Айджа трепна.
Още един и Акос се свлече напред върху ръцете си. Двамата със Сайра простенаха в един глас.
— Искам да разбера какво знае за изгнаниците — процеди задъхано Ризек към сестра си. — Преди утрешната екзекуция.
Сайра се изтръгна от хватката на Вас и отиде при Зосита, още вързана за стола през китките. Зосита ѝ кимна, сякаш ѝ даваше разрешение.
Сайра хвана главата ѝ. Акос видя през полуотворени очи тъмните мрежи по опакото на ръцете ѝ, изкривеното от болка лице на Зосита, доволната усмивка на Ризек. Тъмнината превзе периферното му зрение и агонията притисна дробовете му.
Зосита крещеше. Сайра крещеше. Гласовете им се сливаха.