Е, поне по това си приличаха жителите на Пита и Тувхе — обитаваха места, които не би трябвало да съществуват.
Докато денят се пробуждаше, Акос потъна в мисли по въпроса, който не му даваше мира: Защо не се отдръпна, когато Сайра го целуна? Все пак не го хвана неподготвен — доближи го бавно, притиснала топла длан в гърдите му, сякаш се опитваше да го отблъсне. А той не помръдна. Колко пъти превърташе този момент в съзнанието си.
Даже май ми хареса, размишляваше, докато мокреше косата си на мивката в банята.
Но го беше страх дори да си го помисли. Защото това означаваше, че ориста, която го измъчваше, която опъваше нишките, свързващи сърцето му с Тувхе и дома, внезапно го отдалечаваше на изити от тях.
— Много си мълчалив днес — коментира Сайра, докато вървяха към площадката за кацане. — Да не би да имаш махмурлук от снощната доза моторно масло?
— Нe — отвърна той. Струваше му се някак нередно да ѝ спомене за говоренето насън, при положение че си представяше какви ужаси преследват сънищата ѝ. — Просто… заради новото място е.
— Ясно. Е, аз пък се оригвам на кисело, така че… — Тя направи физиономия. — Да си призная, не съм особено запленена по Пита.
— Освен… подхвана той с намерение да спомене снощния концерт.
— Музиката, да — прекъсна го тя.
Кокалчетата на пръстите му докоснаха нейните. Той отдръпна ръката си. Беше развил изострена чувствителност към всеки допир помежду им, въпреки че Сайра му обеща онази случка да не се повтаря и оттогава не го споменаваше.
Стигнаха до покрития проход, както гласеше табелата над входа му, и завариха част от групата им да се екипира с непромокаеми костюми и ботуши. Ризек, Има, Вас, Сузао и Айджа ги нямаше, но Вакрез и Малан бяха там, Малан търсеше своя размер ботуши. Беше дребничък, слаб мъж с брада, която беше като сянка на долната му челюст, и искрящи очи. Не си подхождаха особено с Вакрез, хладнокръвния военен командир, отговарящ за шотетското обучение на Акос.
— Сайра — кимна ѝ Малан, докато Вакрез наблюдаваше Акос.
Акос изопна гръб и вдигна брадичка. Още чуваше безпощадното хокане на командира, задето ходеше прегърбен, влачеше краката си и от време на време ругаеше на тувхийски.
— Кересет — поздрави го Вакрез. — Изглеждаш наедрял.
— Така е, защото го храня, за разлика от войнишката кухня.
Сайра тикна в ръцете на Акос яркозелен костюм размер „L“. Той го разгърна и макар че му се видя гигантски, не се оплака, най-важното беше да не се намокри.
— Имаш право — потвърди с писклив гласец Малан.
— Ти се хранеше в столовата ни и никога не си мрънкал — сръчка го с лакът Вакрез.
— Хранех се там само защото се опитвах да привлека вниманието ти — обясни Малан. — Да съм идвал оттогава?
Акос погледа Сайра, докато обличаше костюма си, за да види как става. Справяше се с такава лекота, сякаш и преди е идвала на Пита, но не смееше да я разпитва, изобщо да се държи нормално, в присъствието на Вакрез. Тя нахлузи крачолите на комбинезона и стегна около глезените си каишки с лепенки, които той дори не забеляза. Пристегна същите и около китките си, после закопча ципа чак до гърлото си. Нейният костюм беше също толкова безформен, колкото неговия, ушит за човек, не изпитал тежкия живот на шотетеца.
— Възнамеряваме да отидем с един от ловните взводове — обясни Вакрез на Сайра. Но ако предпочиташ да пътуваме с отделен кораб…
— Не — прекъсна го Сайра. — Искам да се присъединя към войниците ти.
Без благодарности, без любезности. Така действаше Сайра.
След като всички се екипираха, минаха по покрития проход към един от корабите. Не онзи, с който долетяха предишния ден, а по-малък ховър, объл, с куловиден покрив, така че при полет водата да се оттича.
Не след дълго вече се носеха над вълните, които Акос оприличаваше на снежни преспи, щом притвореше очи. Пилотът, отново Рел, им обясни накъде летят: към огромен остров от отпадъци с размерите на градски район. Питарци събираха сметта си на плаващи платформи.
Отдалече купчината боклуци приличаше на кафяво-сива буца, но когато наближиха, Акос видя от какво е съставена: големи листове усукан метал, стари, ръждясали подпорни греди с болтове и винтове по тях, подгизнали разноцветни платове, пропукано стъкло, дебело колкото ръката му. Войниците на Вакрез, облечени в костюми като техните, чакаха струпани между няколко по-високи купчини.