Ховърът кацна зад взвода и четиримата слязоха един по един, следвани от Рел. Барабаненето на дъжда по металния покрив отстъпи място на по-приглушеното му трополене по земята. Едрите дъждовни капки удряха Акос по главата, раменете и ръцете. С бузите си усети температурата им. Бяха изненадващо топли.
В предната част на взвода някой говореше:
— Вашата задача е да откриете ценности. Запазени двигатели на потока, сносни парчета метал, повредени или изхвърлени оръжия. Не вредете никому и ако срещнете някого от местните, дръжте се любезно и го покажете или на мен, или на командир Ноавек, който току-що пристига. Добре дошли, сър.
Вакрез му кимна и добави:
— Не забравяйте, че репутацията на суверена ви и на цял Шотет зависи от вас. Тукашните ни възприемат като невежи варвари. Дръжте се все едно не е така.
Няколко войници се засмяха, но колебливо, тъй като Вакрез дори не се усмихваше. Акос не знаеше дали лицето на командира помни как се прави това.
— Действайте!
Няколко войници изкачиха на бегом купчината от части за ховъри пред тях. Акос прегледа лицата на останалите за познати от казармата, но нямаше как да е сигурен — всички носеха нещо като шлемове с визьори, защитаващи очите им от дъжда. Двамата със Сайра нямаха такива, затова той постоянно мигаше, за да гони едрите дъждовни капки от очите си.
— Шлемове — рече Малан. — Знаех си, че сме забравили нещо. Искаш ли да помоля някой от войниците да ти даде своя, Сайра?
— Не — отсече почти троснато Сайра. — Тоест… не, благодаря.
— Ех, семейство Ноавек — каза Малан. — Защо ли прости думички като „моля“ и „благодаря“ звучат толкова неестествено от устата на всички ви?
— Сигурно ни е в кръвта — отвърна Сайра. — Хайде, Акос. Май виждам нещо полезно.
Тя сложи ръка в неговата, сякаш беше нещо нормално. И вероятно така трябваше — той просто облекчаваше болката ѝ, както се очакваше от него. Но след като го докосна по онзи начин в каютата си — страстно, почти благоговейно, нима можеше да я хване за ръката с предишната непринуденост? Мислеше си само колко силно я е стиснал — дали не е било твърде силно? Или пък прекалено слабо?
Минаха между две купчини с части от ховъри и продължиха към участък с метални отпадъци, някои от които бяха в топъл цвят като целуната от слънцето кожа. Акос стигна до ръба, където колосални подпорни греди крепяха изкуствения остров. Нямаше да търси оръжия, скрап и машини. Щеше да се оглежда за дребни нещица със своя история: счупени играчки, вехти обувки, кухненски прибори.
Сайра клекна до един огънат метален прът, ожулен в основата си, сякаш нещо се беше блъснало в него. Тя го задърпа и прътът заизлиза от купчината, разбутвайки по пътя си празни консервни кутии и пукнати тръби. Оказа се два пъти по-висок от Акос и в далечния му край се появи съдрано знаме с кръг от символи на сив фон.
— Погледни — извика го тя с усмивка. — Това е старият им флаг, от времето преди да ги приемат в Съвета, на деветте планети. Поне на трийсет сезона е.
— Как не е изгнил в дъжда? — учуди се Акос, стисвайки с пръсти едното му оръфано крайче.
— Питарците са се специализирали в производството на устойчиви материали: стъкло, на което не влияят климатичните условия, неръждясващ метал, не късащ се плат — обясни тя. — Плаващи платформи, способни да носят цели градове.
— Очаквах да произвеждат корда за риболов.
Тя поклати глава.
— Няма много риба, достатъчно близо до водната повърхност, за традиционен риболов. Вършат тази работа с дълбоководни плавателни съдове. Чувала съм, че с една от уловените риби могат да изхранят цял град.
— За всичките си омразни места ли знаеш толкова много?
— Както ти казах вчера — напомни му тя, — нямам приятели. Чудя се какво да правя с времето си. Да изровим още тинести реликви от миналото.
Акос заскита по брега на острова, издирвайки… ами, нищо определено. След известно време всичко започна да му изглежда еднакво — очуканият метал му се струваше също толкова полезен, колкото и лъсканият, цветовете на различните материи се сливаха пред очите му. В най-отдалечения край на острова намери полуизгнил птичи скелет. Имаше ципести крака — значи е бил на водна птица, и клюн със страховита форма.
Чу крясък зад себе си и се завъртя рязко, за да види дали Сайра е добре. Натъртените му ребра изреваха от болка. Мярна бели зъби — Сайра се хилеше, викайки някой от другите.
Когато се върна при нея, очакваше да му покаже нещо лъскаво и полезно. Но се оказа поредното парче метал. Сив. Помътнял.