— Не исках да кажа… — подхвана тя, но се спря. — Животът е дълъг, Акос.
— Но ориста е сигурна — изтъкна той, повтаряйки думите на майка си.
Пък и по-сигурна от неговата нямаше. Смърт. Служба. Семейство Ноавек. Беше достатъчно ясна.
Сайра спря. Бяха стигнали до общата тренировъчна зала, където въздухът миришеше на стари обувки и пот. Тя хвана китката му и я стисна.
— Ако ти помогна да се измъкнеш още сега — рече Сайра, — ще тръгнеш ли?
Сърцето му заблъска в гърдите.
— Какви ги говориш?
— В товарния отсек е пълен хаос — обясни Сайра, привеждайки се към него. Очите ѝ му се сториха възтъмни. Почти черни. И живи, сякаш болката, тормозеща тялото ѝ, я зареждаше с неимоверно количество енергия. — Вратите се отварят на всеки няколко минути, за да влезе някой кораб. Да не мислиш, че ще успеят да те спрат, ако откраднеш някой ховър точно в този момент? До няколко дни можеш да си у дома.
До няколко дни у дома. Споменът за родното му място беше като позната миризма. Киси с успокояващата ѝ усмивка. Майка му с пророческите ѝ гатанки. Малката им, уютна кухня с лампа от червени жар-камъни. Морето от переста трева зад къщата им, чиито дълги стръкове дращеха по прозорците им. Скърцащото стълбище до стаята, която делеше с…
— Не — поклати глава той. — Не и без Айджа.
— Така си и мислех — каза тъжно Сайра, пускайки ръката му, и задъвка долната си устна с угрижен поглед.
Стигнаха до каютата ѝ, без да говорят, а като влязоха, тя веднага се затвори в банята, за да се преоблече в сухи дрехи. Акос по навик се паркира пред екрана с новинарската емисия.
Обикновено споменаваха Тувхе само в субтитрите, изписващи се в долния край на екрана, и то само по отношение на тувхийската продукция на ледоцвети, обясни му Сайра. Ледоцветите бяха единственото нещо от мразовитата им земя, което интересуваше останалите планети, тъй като ги използваха в много от лековете си. Днес обаче кадрите на живо показваха гигантска снежна преспа.
Акос знаеше това място. Осок, най-северният град на Тувхе, замръзнал и бял. Сградите му се носеха в небето като облаци от стъкло, издигнати чрез непонятна за него отирийска технология. Бяха с формата на дъждовни капки или вехнещи цветни листенца — заострени и в двата края. Една година бяха гостували на братовчедите му в Осок, навлечени в най-дебелите си дрехи, и прекараха известно време в апартамента им в жилищна сграда, увиснала в небето като зрял плод, който никога нямаше да падне. Макар и толкова на север, в града вирееха ледоцвети, но бяха толкова далече долу, че от такава височина приличаха на цветни петънца.
Акос седеше на леглото на Сайра, мокрейки чаршафите ѝ с влажните си дрехи. Трудно му беше да диша. Осок, Осок, Осок, напяваше странен глас в главата му. Носени от вятъра бели снежинки. Красиви картини от скреж по прозорците. Ледоцвети с толкова крехки стебла, че се късаха само като ги докоснеш.
— Какво има?
Сайра сплиташе косата си, опъвайки я настрана от лицето си. Като видя екрана, ръцете ѝ паднаха.
Прочете субтитрите на глас:
„Орисаната канцлерка на Тувхе с важно изявление.“
Акос потупа с пръст по екрана, за да увеличи звука. Гласът нареждаше на отирийски:
— … обещава строги мерки срещу Ризек Ноавек заради гувхийските оракули, загубени преди два сезона, вероятно по време на поредното шотетско нападение на тувхийска земя.
— Канцлерът ви не е избран? — учуди се Сайра. — Затова ли използвате думата „канцлер” вместо „суверен“, защото постът се предава чрез вот, не по наследство?
— Тувхийските канцлери са орисани. Избира ги потокът. Така твърдят. Твърдим — поправи се той. И да е забелязала грешката му, Сайра не спомена нищо. — Някои поколения нямат канцлер и вместо това назначаваме регионални представители. За тях вече се провеждат избори.
— Аха.
Сайра се обърна към екрана.
На платформата за кацане се бяха струпали множество хора, навлечени, въпреки че беше закрита. В края ѝ стоеше кораб и люкът вече се отваряше. Когато от кораба слезе жена, облечена в тъмни дрехи, тълпата избухна в радостни възгласи. Летящите камери показаха отблизо лицето ѝ, увито в шал, който покриваше носа и устата ѝ. Очите ѝ бяха тъмни, със светлосив ореол около зеницата — миниатюрните камери кръжаха много близо до нея, жужейки като мухи около лицето ѝ — и с леко извити надолу крайчета. Акос я познаваше.
Познаваше я.
— Ори — пророни без дъх.