Зад нея стоеше друга жена, също толкова висока и слаба. И нейното лице беше покрито. Когато камерите се насочиха към нея, Акос установи, че двете са абсолютно еднакви. Не просто сестри, а близначки.
Ори имаше сестра.
Ори имаше двойница.
Акос се вгледа в лицето ѝ за най-малката разлика, но не откри.
— Познаваш ли ги? — попита тихо Сайра.
В първия момент Акос успя единствено да кимне. После се зачуди дали не допусна грешка. Ори се подвизаваше под името „Ориев Редналис” фамилия на неорисано дете, защото истинската ѝ самоличност криеше опасност. Което означаваше, че Акос трябваше да си мълчи.
Но, помисли си, вдигайки поглед към Сайра, и вместо да довърши мисълта си, просто остави думите да се излеят през устата му:
— Беше приятелка на семейството ми, когато бях дете. Когато тя беше дете. Представяше се с друго име. Не знаех, че има… сестра.
— Исае и Ориев Бенесит — Сайра прочете имената от екрана.
Близначките влизаха в някаква сграда. И двете изглеждаха грациозно, докато течението откъм сградата прилепяше по телата им палтата със странично закопчаване на едното рамо. Акос не знаеше от кожата на какво животно са ушити шаловете им, материята на палмата им също му беше непозната, черна и незаснежена дори на това място. Несъмнено идваше от друга планета.
— Някога използваше името Редналис — обясних. — Това е фамилия от Хеса. За последно я видях в деня, когато направиха ориста ни всеобщо достояние.
Исае и Ориев спираха да поздравяват хората по пътя си, но като се отдалечиха и летящите камери останаха да снимат гърбовете им, Акос видя как втората сестра премята ръка през врата на първата, придърпвайки главата ѝ към себе си. Също както Ори правеше с Айджа, когато искаше да прошепне нещо в ухото му.
Друго нe успя да види, защото очите му плувнаха в сълзи. Ори, за която винаги имаше място на семейната им трапеза, която го познаваше, преди да се превърне в… това. Това бронирано, жадно за отмъщение, отнемащо животи същество.
— Страната ми си има канцлер — пророни той.
— Поздравления — отвърна Сайра. После попита колебливо: — Защо ми разказа всичко това? Нe е особено разумно да разгласяваш подобна информация тук. Другото ѝ име, откъде я познаваш и всичко останало.
Акос примига да избистри зрението си.
— Не знам. Вероятно ти имам доверие.
Тя вдигна ръка и я задържа колебливо над рамото му. Накрая я отпусна, докосвайки го леко. После продължиха да гледат емисията един до друг.
— Знаеш, че не бих те държала тук против волята ти, нали? — попита съвсем тихо Сайра. За пръв път я чуваше да говори толкова тихо. — Не и след всичко, което се случи. Ако искаш да си тръгнеш, ще ти помогна.
Акос сложи ръка върху нейната. Съвсем лек допир, но зареден с нов вид енергия. Като болка, която не възразяваше да изпитва.
— Ако… когато измъкна Айджа — отвърна той, — би ли тръгнала с мен?
— Знаеш ли, мисля, че да. — Тя въздъхна. — Но само ако Ризек е мъртъв.
Докато корабът пътуваше обратно към дома, ги застигаха откъслечни новини за успешната дипломатическа мисия на Ризек. Акос стигна до заключението, че Сайра черпи повечето клюки от Отега, която научаваше почти всичко, преди да бъде обявено публично.
— Суверенът е доволен — заяви Отега една вечер, когато им оставяше тенджера със супа. — Мисля, че е сключил съюз. А това си е постижение между нация, която от поколения е дарена с ориси като Шотет и светска планета като Пита.
После изгледа любопитно Акос.
— Кересет, предполагам. Сайра не ми е казвала, че си толкова…
Тя спря изведнъж.
Сайра вдигна вежди, сякаш бяха на пружини. Беше се облегнала на стената със скръстени ръце и дъвчеше кичур от косата си. Понякога несъзнателно пъхваше по малко от нея в устата си. И веднага я изплюваше с изненадана гримаса, сякаш сама бе пропълзяла в устата ѝ.
… висок — довърши Отега.
Акос се зачуди коя ли дума щеше да избере, ако смяташе, че може да говори свободно.
— Не виждам защо да го споменава — коментира Акос. Човек лесно се отпускаше пред Отега, при него стана, без дори да се замисли. — Все пак и тя е висока.
— Да. Доста сте високи и двамата — потвърди отнесено Отега. — Е, приятна вечеря.
Когато си тръгна, Сайра веднага се намести пред екрана с новинарската емисия, за да му превежда шотетските субтитри. Този път те крайно се различаваха от репортажа. Шотетският текст гласеше: „Питарският канцлер открива приятелски диалог с Шотет след посещението на суверена в столицата му“. Но отирийският глас известяваше: „Тувхийският канцлер Бенесит заплашва да накаже Пита с ембарго върху търговията с ледоцвет заради преговорите за взаимопомощ с шотетския лидер“.