— Очевидно канцлерката ви не е доволна, че Ризек е очаровал питарците — отбеляза Сайра. — Щом заплашва с ембарго.
— Е — отвърна Акос, — в крайна сметка Ризек цели да я надвие.
Сайра изсумтя.
— Не долавям стила на Малан в този превод, явно са използвали друг преводач. Малан обича да предъвква информацията, не така тотално да я орязва.
Акос почти се засмя.
— Можеш да познаеш чий е преводът?
— Има си определено изкуство в подмолните игрички на Ноавек — заяви Сайра, спирайки звука. — Обучават ни на него още от раждането.
Тяхната каюта — Акос вече започна да я възприема така, колкото и да смущаваше този факт, беше окото на бурята, тихо и спокойно сред бушуващия наоколо хаос. Всички се приготвяха трескаво за кацане. Още не можеше да повярва, че странството приключва, имаше чувството, че току-що са излетели.
А в деня, когато синьото се изцеди напълно от космическия поток, осъзна, че е дошло време да изпълни обещанието си към Джорек.
— Сигурна ли си, че няма просто да ме предаде на Ризек, задето съм го упоявал? — попита той Сайра.
— Сузао е войник по душа — обясни му тя за стотен път. И прелисти следващата страница от книгата си. — Предпочита да решава проблемите си сам. Само страхливец би те предал на Ризек.
С тези мисли Акос се насочи към столовата. Усещаше колко бързо бие сърцето му, как треперят пръстите му. В тази част на седмицата Сузао се хранеше в една от общите столови. В тесния кръг от поддръжници на Ризек той беше един от най — долните по ранг, което го правеше най-маловажния гост на повечето събития. Но поне в общите столови, до бучащите машинарии на кораба, се чувстваше по-висш. И точно там трябваше да го провокира, все пак не можеше да допусне един прислужник да го унижава пред простосмъртните, нали?!
Джорек беше обещал да му помогне с последния ход. Той стоеше на опашката пред баща си, когато Акос влезе в столовата — просторна, влажна стая на една от долните палуби. Беше претъпкана и задимена, но от пикантния, наситен аромат, който се носеше из въздуха, му потекоха лигите.
На една близка маса група шотетци, по-млади от него, бяха отместили встрани подносите си и играеха някаква игра с машинки, големи колкото дланта му. Представляваха сбор от зъбни предавки и жички върху малки колелца: едното имаше големи щипци отпред, друго — острие, трето — чукче е размерите на палец. Момчетата бяха нарисували с тебешир окръжност на масата и машинките се дебнеха една друга във вътрешността му, контролирани с дистанционно управление. Докато се блъскаха, зрителите крещяха оживено: „Удари по дясното колело!“, „Използвай ги тези щипци, за какво са ти?“. Носеха причудливи дрехи в синьо, зелено и лилаво, а голите им ръце бяха усукани с разноцветни въженца. Главите им бяха бръснати, с плитки или високи кокове. Докато ги наблюдаваше, го обзе странно чувство — представи си се като шотетски хлапак с дистанционно в ръка или опрян на масата да следи играта.
Не се е случило, нямаше и да се случи. Но макар и за миг, му се стори, че е можел да има такова минало.
Акос се обърна към купчината подноси до опашката за храна и взе един. Стискайки малкия флакон в юмрук, се запромъква напред в опашката към Сузао, за да изсипе еликсира в чашата му. В правилния момент Джорек се блъсна в човека пред себе си и подносът му изтрополи гръмко на земята. Топла супа оплиска жената пред него между плешките и тя изруга. В настаналата суматоха Акос побърза да изсипе еликсира в чашата на Сузао, без никой дa забележи.
Подмина Джорек, помагайки на оцапаната със супа жена да се почисти. Тя го избута с лакът и продължаваше да ругае.
Когато Сузао седна на обичайната си маса и отпи от подправената чаша, Акос спря, за да си поеме дъх.
Сузао беше проникнал с взлом в дома му заедно с приятелите си. Гледаше безучастно как Вас убива баща им. Пръстите му оставиха отпечатъци по стените на къщата им, обувките му — по пода, белязвайки единственото му убежище в света с насилие. Спомените, по-ярки отвсякога, подготвиха Акос за това, което му предстоеше.
Той остави подноса си на масата пред Сузао, чиито очи обходиха ръката му, преброявайки клеймата на смъртта по нея.
— Помниш ли ме? — попита Акос.
Сузао вече беше по-нисък от него, но толкова широкоплещест, че дори и в седнало положение изглеждаше все така голям. Носът му беше осеян с лунички. Не си приличаха особено с Джорек, който очевидно е наследил външността на майка си. За негово щастие.