— Добре — рече Toc. — Ще поддържаме връзка.
Същата вечер, докато нагласях полага си върху кръстосаните си крака, претърсих с очи претъпканата зала за полка на Сузао Кузар. Всичките му хора се бяха наредили на балкона и си разменяха нетърпеливи погледи. Чудесно, помислих си. Бяха прекалено самоуверени, което несъмнено беше отражение на неговата нагласа, а така Акос щеше да го надвие по-лесно.
Залата ехтеше от хорски гласове, не толкова пълна, колкото при моя бой с Лети преди няколко месеца, но все пак малко други Възвърнати можеха да съберат такава тълпа. Което също беше добре. Победа в бой на арената винаги cпомагаше за изкачване по обществената стълбица, но за да има значение новият социален статут на победителя, трябваше да бъде признаят от целия шотетски елит. Колкото повече хора гледаха триумфа на Акос над Сузао, толкова повече уважение щеше да спечели, а това ще го улесни в спасяването на Айджа. Влиянието на едно ниво обикновено се прехвърляше и на други — стига да е върху точните хора.
Ризек не благоволи да присъства на днешния бой, но Вас се качи с мен на подиума, запазен за високопоставените шотетци. Аз седнах в единия му край, а той — в другия. Скриех ли сенките си в някое тъмно кътче, можех по-лесно да избегна хорските погледи. Но не успях да ги скрия от Вас, който седеше достатъчно близо да види как по кожата ми плъзват тъмни пипала всеки път, чуех ли името на Акос сред тълпата.
— Да знаеш, че не казах на Ризек за разговора ти с дъщерята на Зосита в товарния отсек преди лова на отпадъци — каза ми Вас, докато чакахме Сузао да излезе на арената.
Сърцето ми се разтуптя. Имах чувството, че срещата с ренегатите е оставила отпечатък върху кожата ми, видим за всеки, който се вгледаше. Въпреки това се опитах да запазя самообладание.
— Доколкото ми е известно, Ризек не е забранил разговорите с механици.
— Едно време не би възразил, но сега определено няма да му хареса.
— Трябва да ти благодаря за дискретността ли?
— Не. Трябва да го приемеш като втори шанс. Постарай се да не допускаш друг път подобни грешки, Сайра.
Погледнах отново към арената. Светлините станаха приглушени, а високоговорителите изпращяха пронизително, когато някой включи усилвателите, висящи над бойците. Сузао излезе пръв и тълпата го приветства с буйни възгласи. Той вдигна ръце, за да разпали публиката още повече, и резултатът беше нов изблик от крясъци.
— Арогантно копеле — измърморих под носа си.
Не заради поведението, а заради облеклото му: беше оставил шотетската си броня и излизаше на арената по риза. Не смяташе, че му нужна допълнителна защита. Само че от доста време не беше виждал Акос да се бие.
След секунда на арената излезе и Акос, облечен с бронята, която си беше заслужил, и стабилните ботуши от Пита. Публиката го посрещна с присмех и вулгарни жестове, но те като че ли не го достигаха в състоянието, в което се намираше. Нямаше я дори неизменната му предпазливост.
Сузао извади ножа си и погледът на Акос мигновено застина, сякаш току-що е взел решение. Той извади своя нож. Познах го веднага — беше обикновеният нож от Золд, който му подарих.
При допира му около острието не се увиха жилки от потока. В очите на публиката, свикнала да вижда бойците на арената с ножове на потока, обикновеният със сигурност изглеждаше като в ръката на мъртвец. Всички слухове за него, за устойчивостта му на потока, намираха потвърждение. И още по-добре, че дарбата му ги плашеше — способността на човек да всява страх му даваше различен вид сила. Знаех го от личен опит.
Сузао започна да подхвърля ножа си от ръка в ръка, въртейки го в дланите си. Номер, който явно беше научил от посветените си в зиватахак приятели, защото, съдейки по изпъкващите под ризата му мускули, той самият очевидно беше възпитаник на алтетахак.
— Струваш ми се притеснена — коментира Вас. — Имаш ли нужда да хванеш някого за ръката?
— Притеснявам се единствено за твоя човек — отвърнах. — Задръж си ръката, със сигурност ще ти трябва по-късно.
Вас се засмя.
— Явно не съм ти нужен, откакто си намери кой друг да те докосва.
— Какво трябва да значи това?
— Много добре знаеш. — Очите на Вас проблеснаха от гняв. — По-добре наблюдавай тувхийския си домашен любимец. Всеки момент ще умре.
Сузао нападна пръв и Акос отскочи встрани, изплъзвайки се с лекота на ленивия му удар.
— О, пъргав си — прокънтя гласът на Сузао през усилвателите. — Точно като сестра ти. Тя също почти ми се измъкна. Стигна почти до вратата, когато я спипах.