Той сграбчи Акос за гърлото и опита да го вдигне, за да го прикове към стената на арената. Акос обаче блъсна с вътрешната страна на китката си неговата, прекъсвайки хватката му, и се измъкна. Можех да чуя как стратегическите правила на елметахак му диктуват да се държи на достатъчно разстояние от по-едрия опонент.
Той завъртя ножа в дланта си със зашеметяваща скорост — острието отрази светлината, разпилявайки я по пода, и Сузао я проследи с очи. Акос се възползва от моментната му разсеяност и го удари силно с левия си юмрук.
Сузао залитна назад с разкървавен нос. Не знаеше, че Акос е левичар. Нито че го тормозех да прави лицеви опори, откакто се появи при мен.
Акос не го остави, изви ръката му и го блъсна с лакът в носа. Крясъкът на Сузао проехтя из арената. Той атакува сляпо, сграбчвайки предницата на бронята на Акос, и го метна настрани. Акос загуби равновесие, а Сузао го притисна към земята с коляно и го удари силно в челюстта.
Изтръпнах. Акос, на пръв поглед зашеметен, вдигна коляно до лицето си, сякаш се канеше да изхвърли Сузао от себе си. Вместо това обаче извади нож от едната страна на ботуша си и заби острието между ребрата на Сузао.
Сузао се прекатури, вперил изумен поглед в дръжката, стърчаща от торса му. Акос замахна с другия си нож. И когато Сузао грохна на земята, всички видяха червената линия на гърлото му.
Дори не съзнавах колко съм била напрегната, докато боят не приключи и мускулите ми не се отпуснаха.
Бях заобиколена от шумотевица. Акос се приведе над тялото на Сузао да извади втория си нож. Избърса острието му в панталона си и отново го прибра в ботуша. Накъсаното му дишане ехтеше през високоговорителите.
Не се паникьосвай, посъветвах го наум, сякаш можеше да ме чуе.
Той избърса с ръкав потта от челото си и вдигна очи към публиката, обкръжила арената. Завъртя се бавно в кръг, сякаш гледаше с ненавист всеки зрител, после прибра ножа в ножницата си, прекрачи трупа на Сузао и тръгна по пътеката към изхода.
Изчаках няколко секунди, преди да сляза от подиума и да се смеся с тълпата. Тежките ми дрехи се развяваха около тялото ми, докато крачех устремено. Вдигнах полата си с две ръце и се опитах да настигна Акос, но той беше далече, не го видях никъде по коридорите към каютата ни.
Когато достигнах вратата, спрях с ръка до сензора и се заслушах.
Отпърво чувах само тежко дишане, преминаващо във вопли. В следващи миг обаче Акос изкрещя и блъсна нещо и още нещо. Отново изкрещя и аз долепих ухо до вратата, прехапала долната си устна. Когато крясъците му отстъпиха място на ридания, стиснах плътта си със зъби толкова силно, че усетих кръвта да потича.
Докоснах сензора и отворих вратата.
Намерих го седнал на пода в банята. Навсякъде около него имаше парчета строшено огледало. Беше изтръгнал завесата на душа от тавана и рафта с кърпи от стената. Не ме погледна, като влязох, дори когато минах внимателно покрай парчетата стъкло, за да стигна до него.
Коленичих сред острите отломки и се пресегнах над рамото му, пускайки душа. Изчаках водата да стане гореща и го издърпах за ръката към струята.
Застанах под душа с него, както бях облечена. Акос дишаше на пресекулки до бузата ми. Сложих ръка на тила му и наместих лицето му под водата, а той затвори очи и ѝ позволи да го облее. Разтрепераните му пръсти потърсиха моите и той притисна ръката ми към облечените си в броня гърди.
Останахме така дълго време, докато сълзите му не стихнаха. Тогава спрях водата и го поведох към кухнята, ритайки парчета огледало по пътя си.
Погледът му беше празен. Не знаех дали съзнава къде се намира и какво му се случва. Разкопчах каишите на бронята му и я изхлузих през главата му, хванах ръба на ризата му и отлепих мокрия плат от тялото му, разкопчах, панталона му и го оставих да се свлече в подгизнала купчина в крака та му.
Мечтаех си да го видя така, даже аз самата да го съблека някой ден, да махна пластовете дрехи, които ни разделят, но не така изглеждаше мечтата ми. Той страдаше. Исках единствено да му помогна.
Не усещах собствената си болка, но докато му помагах да се изсуши, забелязах, че сенките на потока се стрелкат светкавично под кожата ми. Все едно някой ги е инжектирал във вените ми и сега се движеха заедно с кръвта ми. Доктор Фадлан ме предупреди, че дарбата ми се засилва в моменти на силна емоционална възбуда. Е, прав беше. Не съжалявах за Сузао, всъщност възнамерявах да се изплюя на погребалната му клада, само за да чуя пращенето на слюнката си. Но преди всичко ме беше грижа за Акос, повече, отколкото за всеки друг на света.