Акос отпусна глава в ръцете си. Нямаше сили да мисли с каква лекота го направи. Сузао нямаше шанс, изобщо не предполагаше в какво се забърква. Акос се чувстваше по-голям убиец сега, отколкото след първото си убийство. Беше убил Калмев в амок, като насън. За разлика от Сузао.
Джорек сложи ръка на рамото му. Акос опита да се изплъзне, но той отказа да го пусне, не и докато не го погледне в очите.
— Майка ми ме изпрати да ти донеса това — обясни Джорек, изваждайки пръстен на дълга верижка от джоба си. В оранжево-розовия му метал беше изкован символ. Това е гербът на нейния род. Иска да е твой.
Акос докосна с разтреперани пръсти верижката, фина, но провървена двойно за здравина. Стисна пръстена в юмрук толкова силно, че символът сигурно щеше да се отпечата на дланта му.
— Майка ти ми благодари? — промълви с пресеклив глас и отпусна глава върху масата.
Сълзи обаче не идваха.
— Семейството ми вече е в безопасност — обясни Джорек. Ела да ни видиш някой път. Живеем непосредствено до Boa, между Границата и тренировъчния лагер. В едно селце до главния път. Добре дошъл си в дома ни заради онова, което стори за нас.
Акос почувства топлина в задната част на главата си — дланта на Джорек. Внимателният допир му донесе повече успокоение, отколкото можеше да си представи.
— А, да. И… не забравяй да отбележиш смъртта на баща ми върху ръката си. Моля те.
Вратата се затвори. Както лежеше на масата, Акос преметна ръце около главата си, още стиснал пръстена в юмрук. Кокалчетата му се бяха сцепили от боя, усети как наранената плът се опъва, когато сви пръсти. Вратата на банята изскърца леко. Сайра пошумоли из кухнята и остави парче хляб пред него. Той го изяде толкова лакомо, че едва не се задави, после отпусна лявата си ръка надолу и я обърна към Сайра със смъртните белези нагоре.
— Направи клеймото — пророни.
Гърлото му беше толкова пресъхнало, че думите едва излязоха от него.
— Може да почака.
Тя прокара пръсти по късата му коса и Акос изтръпна от нежния допир. Този път дарбата ѝ не му причини болка. Може би Джорек все пак му беше прехвърлил част от успокоението си. Или пък беше от хляба.
— Моля те. — Той вдигна глава. — Просто… направи го още сега.
Сайра се пресегна за ножа и Акос видя как мускулите на ръката ѝ се свиват. Цялата беше изтъкана от мускули. Сайра Ноавек. Но отвътре се размекваше все повече, беше като юмрук, който тепърва се приучваше да се отпуска.
Тя хвана китката му. Пръстите му попаднаха върху кожата ѝ, изсветлявайки сенките, плуващи из нея. Без тях красотата ѝ изпъкваше още повече — дългите ѝ, разпуснати къдрици, лъскави под менящата се светлина, очите ѝ, толкова тъмни, че изглеждаха почти черни. Орловият ѝ нос с фини кости и петънцето до гръкляна ѝ — родилен белег, чиято форма му се струваше някак изящна.
Тя опря върха на ножа в ръката му, до второто му клеймо на смъртта, пресечено с диагонална черта.
— Готов ли си? — попита го. Едно, две…
На „две“ заби безмилостно върха на ножа в кожата му. После изрови от чекмеджето малкото шишенце и четчицата. Нанесе от тъмната течност по прясната рана с финеса на художник пред платно. Остра болка проряза ръката му. Последвана от прилив на енергия — адреналин, който измести пулсиращата болка от тялото му.
Сайра прошепна името до кожата му:
— Сузао Кузар.
И той почувства всичко — и загубата, и бремето, и безвъзвратността. Точно както трябваше. Позволи си да намери облекчение в шотетския ритуал.
— Съжалявам — промълви, макар и да не знаеше за какво се извинява — за грубото си поведение от по-рано, за всичко, случило се след боя, или за нещо друго.
Събуждайки се в деня след боя, я завари да мете строшеното стъкло в банята. След това я видя да завинтва рафта за кърпите обратно на стената. Не си спомняше да го е бутал. Освен това го изуми и фактът, че знаеше как да борави с инструменти, сякаш не принадлежеше към висшето общество. Но все пак ставаше дума за Сайра Ноавек и изобилието ѝ от разнородни познания.
— Не съм стигнала дотам, че да забравя — отвърна тя, извръщайки очи от неговите. — Онова чувство, сякаш всичко е рухнало. И продължава да рухва.
Тя сложи едната си ръка в неговата, а с другата докосна леко врата му. В първия момент Акос изтръпна от допира ѝ, но после се отпусна. По шията му още имаше синини от задушаващата хватка на Сузао в столовата.
Пръстите ѝ се плъзнаха назад към ухото му, по белега от ножа на Ризек, и той се притисна към тях. Беше топъл, твърде топъл. Никога досега не се бяха докосвали така. И не му хрумваше, че може да го пожелае.
— Не мога да те разбера — промълви Сайра.