Кристофър Уиткомб
Смъртни врагове
(книга 2 от "Джеръми Уолър")
На Джо Блейк
и
Питър Бърг
За всяко нещо има причина
Пролог
Първата жертва на войната е истината.
Неделя, 13 февруари
06:27 по Гринуич
Планината Джаяуиджая, Индонезия
Джеръми Уолър се бе втренчил в мощната си карабина, на чието дуло бе кацнала ярка, пъстроцветна пеперуда. Крилата на малкото създание трепкаха на лекия ветрец, който разклащаше филизите на бамбука и слонската трева. Струйки пот се спускаха от двете страни на боядисания му с камуфлажна боя нос, събираха се над горната устна и капеха безшумно по пръстите на дясната му ръка. Усещаше странна смесица от миризми — на грубия брезентов плащ, на многоетажната непроходима джунгла и на нещо гниещо наблизо в сенките.
— Лястовича опашка на Милон.
Женски глас. Нещо, което Джеръми не беше чувал в подобна обстановка. В „Делта Форс“ — сега известна като Група за бойни приложения, понякога я наричаха „редник Джейн“, но никога със сарказъм. Екипите за специални военни операции твърдяха, че при тях няма жени, макар че и в армията, и във флота имаше ограничен брой женски персонал, предназначен за „военни операции, но не за война“. Но сега към тях се бе включил и Отделът за специални действия от ЦРУ и вече трябваше да имаш цял наръчник, за да си наясно с всички играчи.
— Тази пеперуда е графиум милон — продължи жената. — Красив представител на тропическата фауна с жълтеникаво снопче власинки под свивката на лявото крилце. Може би е мъжки екземпляр с това изцяло червено коремче, макар че при този вид е трудно да се определи. — Перленобелите й зъби блестяха изпод дебелия слой камуфлажна боя, напластена на груби зелени и черни ивици по лицето й.
Джеръми избърса потта от очите си. Едри дъждовни капки започнаха да удрят по широките листа на растенията.
— Проклет дъжд — каза той високо. Дъждът замъгли окуляра на оптическия му мерник и целта стана неясна. От влагата защитният костюм прилепна плътно към тялото му. Постилката от брезент, грубата му дреха и местната растителност бъкаха от насекоми и вече го мъчеше досаден сърбеж.
— Всички от ФБР ли ругаят толкова? — попита Джейн.
Джеръми бе специален агент с шестгодишен стаж зад гърба си, като почти от година бе вече в елитния Отряд за освобождаване на заложници към Бюрото. Затова и не счете за необходимо да й отговаря. Те бяха партньори в операция, която изискваше анонимност, а и той нямаше намерение да се сприятеляват.
Осемнайсет хиляди километра на изток двама мъже и една жена чакаха в сумрачна заседателна зала с ламперия от светло орехово дърво и изящни стенни аплици. На три плоскоекранни телевизора примигваха неясни картини, които постепенно се избистриха във висококачествени изображения.
— Имаме „джипиес“ сигнали тук, тук, тук и тук — каза единият от мъжете, който стоеше отдясно на мониторите и сочеше с инфрачервен лазер по централния екран. На него се появиха четири червени точки, обграждащи една поляна в джунглата.
— Къде по-точно се намира това тук? — попита другият мъж, облечен в безупречен раиран костюм и лъснати до блясък обувки „Джон Лоб“. Той седеше в края на огромната заседателна маса и по всичко личеше, че е лидерът на групата.
— Централна Индонезия — бе краткият отговор. — Провинцията Ириан Джая — отдалечен и изолиран район в девствена дъждовна гора, добре защищаван от симпатичното местно население. Най-близкото населено място е едно село на племето йани, наречено Теламбела.
— Теламбела! Страхотно място за начало на сериозна операция, нали? — рече мъжът с четиристотиндоларовите обувки.
— Това място е по-добро за край на сериозна операция — обади се жената. Бе облечена в не съвсем нов, но все още елегантен делови костюм от кашмир и коприна. Висока и стройна, тя се разхождате напред-назад покрай петметровите бронирани прозорци, стигащи до самия таван, от които се разкриваше нощният Ню Йорк.
— Да, да се надяваме на успешен край — съгласи се човекът до екрана. Гласът му звучеше глухо, като на войник, готвещ се за безнадеждна битка.
Последните разузнавателни данни гласяха, че най-силната терористична вълна в историята на САЩ може да настъпи след броени дни. Ако операцията в този забравен от бога пущинак на Третия свят не успееше, последващото насилие можеше да достигне мащаб, който не биха могли да си представят дори и най-добрите умове от ЦРУ и ФБР.