- Ще ни платят ли, ако излъчите това по телевизията?
Кали поклати глава.
- Съжалявам, няма нито телевизия, нито скрита камера.
- Няма логика.
- Както споменах, това е социален експеримент. Шефът ми е отвратен от правосъдната система в страната. Омръзнало му е да гледа убийства, останали безнаказани, заради недобре свършена полицейска работа, мазни адвокати и глупави заседатели. Затова той се проявява като отмъстител срещу ненаказаните престъпници. Убеден е, че делото му е в услуга на обществото. При нечия смърт обаче обществото губи, затова той иска да плати за отнетия живот.
- Това са пълни глупости - сопна се Триш. - Ако наистина вярваше в това, щеше да плати на семейството на жертвата, а не на случайни непознати.
- Прекалено рисковано е. Полицията ще свърже нещата. Ето защо шефът ми прави единственото възможно - помага на анонимен член на обществото. Всеки път, когато отнеме живота на убиец, шефът ми плаща на обществото сума до сто хиляди долара. Днес се случи така, че вие сте обществото.
Триш понечи да каже нещо, но Роб я изпревари. Със сигурност ставаше все по-заинтригуван.
- Защо ние?
- Кредитният инспектор прати молбата ви за заем на шефа ми и каза, че сте свестни хора, които могат да загубят всичко.
Триш отбеляза:
- Вие се представихте за кредитен инспектор.
- Така е.
- Но не сте.
- Аз съм малко по-различен кредитен инспектор.
- И какво ви е различното?
- Това, че аз слагам парите на масата - отговори Кали.
- В куфарче - добави Триш.
Тя погледна парите и сякаш чак сега видя в тях възможност. Попита:
- Ако това, което казахте, е истина, и шефът ви плаща всички тези пари в полза на обществото, защо изобщо ни казахте за убийствата? Защо просто не ни ги дадохте?
- Според него е честно единствено, ако знаете откъде са парите и за какво са платени.
Роб и Триш премислиха казаното, без да продумат, но израженията им бяха красноречиви. Роб бе убеден, че това е шансът на живота им, а Триш преценяваше подробностите и се опитваше да повярва. Кали съзнаваше, че семейството преживява сериозна криза и тя току-що им е хвърлила спасителното въже.
Накрая Триш проговори.
- Убийствата, за които казахте... Шефът ви ще ги извърши така или иначе, нали?
- Да. Но не преди парите да са платени.
- А ако откажем да ги приемем?
- Не е проблем. Ще ги предложа на следващото семейство от списъка си.
Роб попита:
- Възможно ли е да познаваме човека, когото шефът ви възнамерява да убие?
- Познавате ли убийци?
Кали буквално чу завъртането на колелата, когато Триш и Роб се втренчиха в отвореното куфарче. Обичаше този момент, първоначалната съпротива. Тя обаче знаеше как ще приключи всичко. Щяха да извъртат нещата в най-различни посоки, но накрая щяха да вземат парите.
- Това ми се струва като онези въпроси „Какво бихте направили ако...?“ - промълви Триш, неспособна да се отърси от опасението, че я баламосват.
Кали погледна часовника си.
- Вижте, не мога да чакам цял ден. Чухте предложението, отговорих на въпросите ви, но е време да ми дадете отговор.
Емоциите забушуваха в тях от срока, който им постави.
Триш пребледня. Наведе глава и притисна с ръце слепоочията си, сякаш я мъчеше главоболие. Когато вдигна поглед, очите ѝ бяха пълни със сълзи. Личеше си, че се бори със съвестта си.
Роб беше напрегнат, почти в паника. Нямаше съмнение какво иска той - гледаше Триш умолително.
Кали знаеше, че ги е спечелила.
- Давам ви десет минути - обяви бодро тя. - Ще си сложа слушалките, така че да можете да поговорите насаме, но ще трябва да ви държа под око.
- Откъде знаете, че няма да се обадим в полицията, след като си тръгнете? - попита уморено Триш.
Кали се разсмя.
- Бих искала да чуя какво ще им кажете.
- Какво имате предвид?
- Да не мислите, че в полицията ще ви повярват? Или че ще ви оставят куфарчето с парите при тези обстоятелства?
Роб попита:
- Ние ли сме първите или сте правили това и преди?
- Това е осмото куфарче.
Те отново се спогледаха. Роб се пресегна, сякаш искаше да пипне стотачките.
Кали се усмихна и затвори капака.
- Нее.
- Колко от хората взеха парите? - попита той. Над гор- ната му устна проблясваше пот.
- Не мога да ви кажа това.
- Защо? - попита Триш.
- Може да повлияя на решението ви и да навредя на експеримента. Ето какво трябва да знаете: щом някой вземе парите, шефът ми знае, че е получил благословия от член на обществото да отнеме живота на убиец.