- Добре, продължавайте - казах.
- Звучите ужасно.
И се чувствах ужасно. Миг преди това се бях строполил на пода със стягане в гръдния кош. Амбър използва възможността да преобърне гигантското си туловище, опита да допълзи до мен и да ме смачка, както би сторил излязъл на сушата кит с пясъчен замък. За щастие смазващата болка беше започнала да отшумява, но още не бях възвърнал силите си, а трябваше или да се захвана за работа, или да се изправя пред смъртоносни последствия. Претърколих се и извадих спринцовката от джоба си. Махнах пластмасовата капачка и се метнах към дебе- ланата. Трябваше да се протегна, за да я достигна, но направих това усилие и я прободох във врата. Не знам дали щях да събера сили да натисна буталото в този момент, а и ъгълът бе неподходящ. Така или иначе, въпросът остана спорен, защото Амбър разклати енергично глава, спринцовката се измъкна и отхвърча на пода.
Тя отново се опита да се извърне към мен, но аз се качих на гърба ѝ и я подкарах като диво прасе, каквото всъщност беше. Илейн се хвърли яростно да помогне на сестра си, но успя само да ритне спринцовката към мен. Вдигнах я, забих я във врата на Амбър и инжектирах течността където ѝ беше мястото.
После набрах Дарвин, посредника ми в правителството, и го помолих да ми намери лекар от Вътрешна сигурност. Щом доктор Уебър отговори, включих на високоговорител.
И ето ни в настоящето.
- Какво правите в момента? - попита доктор Уебър на фона на пищенето на Илейн.
- Опитвам се да довърша една работа - отвърнах.
Извадих втората спринцовка от джоба си и я забих в сестрата на Амбър. Викът ѝ секна по средата.
На мига изпитах ужасна болка в центъра на гръдния кош. Процедих през стиснати зъби:
- Та какви са двата вида болка?
- Добре, едната е притискаща, като че ли изстисквате паста за зъби от тубичката. Само че в случая сърцето ви е пастата.
Олюлях се, но успях да се задържа на крака. Подпрях се на най-близката стена, за да не падна. Оставаше ми да разчистя, преди да се опитам да се добера до колата си.
Докторът продължи.
- Втората се усеща сякаш слон е седнал на гърдите ти.
- Бинго.
- Добре - каза той, - не изпадайте в паника. Много е важно да лежите неподвижно. Има ли някой с вас?
Погледнах двата трупа на пода.
- Само духом - измънках.
- Така, това не е добре. Имате ли аспирин? Ако имате, вземете един. Преди това обаче кажете къде сте, за да изпратя линейка.
- Не мога да го направя - отговорих.
Прекратих разговора и мушнах ръка в джоба си, за да пипна късметлийския си сребърен долар, онзи, който Дядо ми даде, когато бях малък.
- Не ме предавай сега - примолих се на монетата.
Позвъних отново на Дарвин и му казах да ми прати хеликоптер на три километра североизточно от Камптаун, на шосе 706.
- И да дойде някой, който да откара наетата кола обратно в Скрантън.
- Не работиш по задача на „Сензорни ресурси“. Ще трябва да възстановиш разходите.
- Естествено.
“Сензорни ресурси“ е подразделение на Вътрешна сигурност, за която работя.
Замълчах.
- Какво още? - попита той.
- Най-добре прати и двама души да разчистят местопрестъплението вместо мен. - Обясних му подробностите.
- Ще струва доста. Да ти звънна ли, като сметна общата сума, та да си прецениш?
Въздъхнах, при което ме връхлетя нов пристъп на болка. Хубавото беше, че болката май се изместваше от средата на гръдния ми кош.
- Ще покрия разходите - казах, - но предлагам да се задействаме.
- Нали няма да ми умреш сега?
Въпросът му ме свари неподготвен. Никога не ми беше хрумвала мисълта за смърт. Толкова дълги години бях прострелван, бяха ми залагани бомби, бях служил като мишена на чуждестранни отряди на смъртта и бях тествал оръжия за армията, а изведнъж осъзнах, че никога не бях обмислял вероятността да умра.
И още не я обмислях.
Насилих се да се засмея.
- Аз съм безсмъртен, Дарвин.
Той замълча, докато осмисляше забележката ми. Мълча достатъчно дълго, за да се зачудя дали това не му се стори идеалният момент да ми скрои засада. Аз съм най-добрият човек на Дарвин, ръководя Кали, Куин и Лу Кели, както и още половин дузина обучени убийци.
От друга страна знам много неща за правителството, които няма да го представят в добра светлина в някое коментарно предаване по телевизията.
- Някой друг знае ли за ситуацията ти? - попита Дарвин.
Най-добрата ми застраховка пред Дарвин бяха сътрудниците ми.
- Само Кали и Куин - реших да му внуша мисълта, че двамата ще го погнат, ако нещо ми се случи.
- Камптаун? - продължи той. - Като в песента? В кой щат е?