Надяваше се тя да оформи посоката в развитието на комуникационната индустрия през следващите няколко месеца. На този етап промените бяха едва доловими. Понякога успяваха да стигнат до първа страница на „Уолстрийт Джърнъл“. Усещането, че кове история — и то в ролята на лидер — го изпълваше с огромно вълнение. Само след три дни Лиз Шейлър щеше да обяви кандидатурата си за президент на неговата конференция. Може ли гордостта да е грях, щом усещането е толкова приятно? Кой не би му простил това малко удоволствие? Нали затова я организираше!
Погледът му обходи навалицата и се спря върху предизвикателната рокля на цигуларката от класическия квартет.
Защо, по дяволите, се бавеше Лиз Шейлър?
Мярна открояващата се сред тълпата червена грива на Алая Холмс и съпруга й — Стюарт, които разговаряха с техни приятели. Мислено си отбеляза да държи Стю настрана от Лиз. Не искаше да се стига до разправии. Една сервитьорка записваше поръчките им. Групата избухна в смях. Забеляза как Алая леко дръпна съпруга си и го поведе към най-големия производител на фиброоптични кабели в света. Тази жена безпогрешно надушваше победителите.
Докато Стю разговаряше с него, Алая се повдигна на пръсти, за да набележи следващата си цел. Забеляза светналия й поглед и го проследи до обекта на вълнението й — Дани. В главата му прозвуча сигнал за тревога — имаше само една причина Алая да иска Дани.
Патрик тръгна към най-близкото от общо шестте стълбища в къщата, за да се намеси.
19.
Уолт спря полицейското чероки в края на дългата редица от коли, паркирани на Адамс Гълч Роуд, и тръгна по дъговидната алея за автомобили, опасана от двете страни с шестметрови смърчове и разкошни цветя. Този жилищен район на Сън Вали беше построен преди не повече от десет години, което значеше, че всяко от тези внушителни дървета е било закупено вече пораснало и е засаждано наготово. При цена от петнайсет хиляди долара за всяко, пищната демонстрация на богатство не можеше да остане незабелязана. Но алеята беше нищо в сравнение със самата къща.
Създадена от пет старовремски плевни, разглобени и пренесени тук от Нова Англия, а впоследствие построени отново като свързани помежду си жилищни конструкции, резиденцията на Кътър приличаше на малко селце от онази епоха. На входа го посрещнаха две официално облечени момичета с отличителни табелки К³ и му предложиха шампанско в кристална чаша с логото на конференцията. Съдейки по охладените бутилки точно до вратата, пенливата течност беше „Круг“, реколта 1999-а.
— Чашата е подарък от господин Кътър — информира го русото момиче.
Уолт носеше току-що изгладена риза и най-хубавия си панталон, но усещаше, че изобщо не се вписва в изобилието от лен, поплин и коприна наоколо.
Входната врата, изрязана в реставрираната огромна порта на плевнята, водеше към просторната вътрешност на къщата, решена в комбинация от старинно дърво и стъкло, и разделена на няколко по-малки помещения. Най-забележителният детайл във всекидневната представляваше огромна зидана камина с високо около два метра отворено огнище, пищно аранжирано с цветя за случая. Голям балкон опасваше втория етаж, а от тавана се спускаше внушителен полилей.
Уолт се стараеше да не се втренчва в жените, бижутата, прозрачните блузи и съблазнителните деколтета. Полагаше усилие да не се замайва от полъха на френски парфюми, проблясването на ослепителните усмивки и опияняващия аромат на шампанското. Остави полупразната си чаша на един поднос и забеляза няколко познати лица, присъстващи тук като лична охрана. Опитваха се да останат незабелязани до стените или зад някоя от десетината ръчно дялани дървени колони, за да дадат пълна свобода на работодателите си. Преброи четирима; един от тях не сваляше поглед от Бил Гейтс, друг стоеше близо до Самнър Редстоун. Предполагаше, че другите са някъде навън с останалата част от антуража — шофьори, готвачи и лични асистенти.
Огледа се за Лиз Шейлър, очаквайки да види и Драйър на крачка от нея, и забеляза Патрик Кътър да слиза по стълбището с вид на човек, който бърза, но се опитва да го прикрие. За по-малко от минута Уолт отклони предложенията за ордьовър от четири различни подноса.
Патрик слезе по стълбището и забърза към входната врата. Няколко глави се обърнаха нататък. Жуженето от разговорите утихна.