— Аз съм Рейф Наглър, господин Кътър.
Патрик измърмори някакво извинение и влезе в стаята. След кратко неловко суетене двамата се здрависаха.
— Радвам се, че успяхте да дойдете — каза Патрик.
— В „Стоунбрук“ бяха поласкани от поканата.
— Имате удивителна репутация.
— Заслугите са по-скоро на фондацията. Моята репутация, както предполагам знаете, е на самотник. Отшелник. Но това е малко преувеличено, уверявам ви.
— Та вие сте Нострадамус на новите технологии! Имате право на своите чудатости, господин Наглър. Радваме се, че сте тук. Между другото това е кабинетът на жена ми.
— Кабинетът й? — изненадано каза той и се усмихна. — Мили боже, ама че конфузно положение. Исках просто да намеря място, където да поседна.
— Успели сте, но няма ли да се чувствате по-добре малко по-близо до партито? Или пък, ако искате да се усамотите тук, мога да изпратя сервитьор.
— Не, моля ви — отвърна Наглър. — С удоволствие ще се върна при останалите.
— Чух за кучето ви. Дълбоко съжалявам за случилото се. Едва ли мога да си представя какво ви е. Опитваме се да намерим някакво решение.
— Много мило от ваша страна, но не си правете труда. Справям се някак и с бастуна, ако не броим това, че обърках кабинета с трапезарията.
Кътър се засмя и поведе мъжа към вратата, насочвайки го в посока към шума от приема.
— А сега се налага да ви оставя… — каза той.
— Радвам се, че се запознахме — отвърна Наглър и се запъти към врявата надолу по коридора.
Патрик направи няколко крачки към северното стълбище, но нещо го накара да се върне в кабинета. Дългата тясна стая трудно би могла да се сбърка с огромната трапезария за двайсет и осем души. Имаше нещо обезпокоително в обяснението на Наглър, ала чак когато приближи до писалището и застана до стола, разбра какво го бе накарало да се върне — отражението на монитора върху прозореца зад бюрото. Вместо скрийнсейвъра — зимна снимка на Болд Маунтин — беше забелязал логото на „Уиндоус“.
Скрийнсейвърът изчезваше от екрана само при докосване на клавиатурата или преместване на мишката.
„Може Наглър да ги е бутнал случайно“, предположи Патрик. Измъчван от мисълта за изгубеното време, той се огледа за последно и продължи издирването на Дани.
Но подозрението си остана в главата му — как може Наглър неволно да бутне мишката или клавиатурата, когато и двете се намираха в най-далечния край на писалището?
25.
Уолт последва Драйър и Шейлър към разкошно обзаведената библиотека. Докато излизаше от всекидневната, мярна на входната врата Рейф Наглър — слепеца от летището — който тъкмо си тръгваше. Това го подсети, че беше обещал да му намери отнякъде куче водач.
— Е, Уолт… какво има? — попита Лиз веднага щом Драйър затвори вратата. Отпусна се тежко на един кожен стол и започна да разтрива прасеца на десния си крак.
Уолт бегло погледна към Драйър и срещна студения му поглед. Снимките издуваха задния му джоб.
— Ваша чест, имаме улики от ужасяващо убийство в Солт Лейк Сити. Това ме кара да се съмнявам, че животът ви е в опасност.
— Адам?
— Аз съм на друго мнение, но обещах на шерифа няколко минути от времето ви.
— Разбира се — каза тя и веднага насочи вниманието си към Уолт, което подразни Драйър.
Шерифът описа как е намерено тялото на летище Солт Лейк, спомена също, че убийството е извършено по особено жесток начин, но спести подробностите заради уговорката с Драйър.
— Не е изключено да има връзка с последната заплаха — завърши той.
— Няма никакви доказателства, които да свързват едното с другото.
— Служител от Транспортна безопасност е проследил вероятния заподозрян до зала Д, където следите му се губят. Първият полет от тази зала е с направление Сън Вали, Ваша чест.
Лицето й се напрегна и тя отклони поглед встрани.
— Разбирам — каза, опитвайки се да звучи спокойно, и се обърна към Драйър, който неловко наведе глава.
— Бяхме предупредени навреме и успяхме да посрещнем самолета, но не открихме никого, който да отговаря на описанието. Държа да отбележа обаче — това не означава, че човекът не е бил на борда.
— Няма да е лесно да се разбере — каза тя.
— Разследване от такъв мащаб може да отнеме седмици. Съобщиха ми, че ФБР са иззели видеозапис от летището, който може да ни бъде полезен. Трябва да се снабдим с копие. Със зъби, с нокти, ако се наложи.