— Задават се почивни дни — припомни Драйър, — а това изобщо не ни помага.
— Значи няма никакъв начин да се разбере кой и защо е убит, така ли? — попита тя.
Уолт предложи две възможности: едната, че мишената на наемника е била жертвата от летището, а не Лиз; и другата, че човекът е разпознал убиеца или е забелязал нещо подозрително и затова е бил ликвидиран.
— Или…? — обади се Лиз. — Хайде, Уолт, кажи го. Усещам, че има и още нещо. Голямо момиче съм.
Един от асистентите й почука на вратата и Драйър стана да се погрижи. Хвърли кръвнишки поглед към шерифа и почти незабележимо потупа ръчния си часовник.
— Не изключвам и възможността това убийство да е предупреждение — каза Уолт.
— Защо мислиш така? — ужасено го погледна тя.
— Послание към теб — към нас — за да ни уведомят, че намеренията им са сериозни, че са решени, че са професионалисти. Предупреждение да не участваш в надпреварата, да не обявяваш кандидатурата си.
— Спекулираш! — прекъсна го Драйър.
— Аз го помолих — възрази Лиз Шейлър. — Сплашване, така ли? — отново се обърна тя към Уолт.
— Ваша чест — отвърна той, — сигурен съм, че с агент Драйър ще успеем да осигурим плътна охрана около вас за всичките ви ангажименти през уикенда. Но никой от нас не може напълно да гарантира безопасността ви. Този човек е извършил убийство в сградата на летище — една от най-строго охраняваните територии в наши дни. Казвам само, че ако имате каквито и да било съмнения относно обявяването на кандидатурата си, можете да промените плана — свикайте конференция по-рано или пък отложете речта си за по-късно, когато се върнете в Ню Йорк. Ако наистина имаме убиец, който се навърта наоколо, това със сигурност ще го обърка.
— Ето къде си била! — Патрик Кътър връхлетя в стаята, хвърли бегъл поглед към Уолт и Драйър и се запъти към Лиз. — Търсих те къде ли не.
— Наложи се да обсъдим нещо — отвърна тя. Погледна към Уолт и на лицето й се изписа извинение.
Влизането на Кътър я върна обратно в реалността и й припомни важната й роля в дългоочакваната му конференция. Уолт се зачуди какво ли бе усещането да ти се налага да избираш между властта и парите, от една страна, и собствената си безопасност, от друга. Разбра отговора много по-бързо, отколкото му се искаше.
— Е — каза тя и неохотно се надигна от стола, — ще разчитам на теб да ме държиш в течение, ако има развитие в разследването, Уолт. По всяко време на деня и нощта.
— Дори и по време на споразумения на четири очи? — обади се Патрик с типичния си сарказъм.
— В Солт Лейк е станало убийство — без съмнение дело на професионалист. — Шерифът не успя да прикрие тревогата в гласа си.
— Ами добре — спокойно отвърна Кътър. — Значи са ни дали грешна информация. Успокоих се. — Той изгледа проницателно първо Драйър, после Флеминг и накрая Лиз в очакване да го опровергаят.
Уолт тъкмо щеше да го направи, когато Лиз незабележимо му даде знак да мълчи.
— Кой иска питие? — предложи Кътър като любезен домакин. — Аз черпя. — Засмя се на собствената си шега, хвана Лиз под ръка и я поведе към вратата.
Отпред стоеше Стюарт Холмс, който тъкмо се канеше да почука. За момент между него и Шейлър се усети напрежение.
— Ваша чест — каза Холмс.
— Господин Холмс — отвърна Елизабет.
— Знам, че имахме конфликт — продължи той, — но се чудех дали не бихме могли да поговорим? Бих се радвал, ако и двамата успеем да загърбим миналото и започнем на чисто.
— От това, което чета в пресата — отвърна Лиз, — няма да е лесно да го загърбим. Мнението ви за мен е от ясно по-ясно.
— Точно затова искам да поговорим.
Отново настъпи неловко мълчание.
— Нека всички отидем да пийнем. — Кътър я поведе през вратата. — Хайде, Стю, да изгладим недоразуменията.
Лиз плахо погледна през рамо към Уолт — в очите й продължаваше да се чете извинение. Силна музика и шум от разговори нахлу в стаята като вълна и Уолт неволно си представи Мария Антоанета с наведена глава на гилотината.
Три часовника някъде в къщата удариха 8 часа почти едновременно.
Вече закъсняваше за вечерята.
26.
Уолт се настани до баща си на ъгловата маса в дъното на бар ресторант „Пио“, точно под стенната украса от бодлива тел. Джери пък седеше с гръб към чифт снегоходки от сурова кожа. Полиуретановото покритие на масата сполучливо имитираше кехлибар.