Тъкмо когато се наведе да вдигне следващото платнище, то се отметна и рязко го удари през лицето, а тъмният силует изчезна зад ъгъла. Уолт зави след него и се озова на съседната пътека. Една от шатрите се разклати и той мярна за секунда как беглецът се препъна в страничното въже.
Хукна отново по петите му, излезе на съседната пътека и го видя да потъва някъде. Последва го, ала мъжът изневиделица се хвърли върху него, като използва инерцията му, за да го събори на земята. Уолт полетя назад, стовари се върху брезентовото платнище на съседната шатра, падна върху някаква малка масичка и я строши на парчета. Бързо скочи на крака, но се спъна в едно конско седло и се строполи по гръб.
Заслепи го ярка светлина.
— Шерифе? Това вие ли сте? — попита пазачът от Общинска охрана.
Останал без дъх, Флеминг едва успя да отвори уста.
— Преследвах… един мъж… тичай след него! — протегна ръка той.
Пазачът го гледаше объркано и не помръдваше.
— Какъв мъж?
Уолт се надигна и погледна надолу по пътеката. Нямаше никой.
— Какъв мъж? — повтори пазачът.
— Ти от небето ли падаш? — попита шерифът. — Как е възможно да не си го видял?
— Никого не видях. Чух, когато паднахте върху палатката, и хукнах насам.
— Обади се веднага по радиото. Никой да не напуска паркинга, а ако забележат човек с мокра коса, да го задържат незабавно.
— Мокра коса. Разбрах.
Уолт тръгна обратно към хотела. Вече нямаше никакви съмнения, че наемникът е тук, за да убие Лиз Шейлър. Завари го неподготвен, когато го нападна. Можеше да го наръга с нож. Да му прекърши врата. Да му отнеме пистолета. Но той дори не се опита. Беше професионалист и го доказа — не направи нищо необмислено и ловко успя да му се измъкне. Неволно или нарочно, човекът им отправяше послания.
И независимо дали Драйър искаше или не, Уолт възнамеряваше да си отваря очите на четири.
Петък
1.
На фона на емисията от метеорологичния телевизионен канал Дани Кътър чу характерния телефонен звън, който съобщаваше за посетител на входната врата пред дома на брат му. Без да изключва звука, превключи картината с дистанционното и видя на екрана Алая Холмс, облечена в сиво непромокаемо яке с цип и бели iPod слушалки на ушите. Гледаше право към уж невидимата камера.
— Ало! — прочете той по устните й.
Косата й беше прибрана на конска опашка, а бузите й руменееха от хладния сутрешен въздух.
Дани неохотно слезе от велоергометъра и натисна бутона за отговор:
— Слизам веднага.
Фитнес залата се намираше на втория етаж в крилото с плувния басейн. Отне му около две минути бързо ходене през лабиринта от коридори, докато стигне до главния вход.
Отвори вратата, преметнал хавлиена кърпа около врата си.
— Здрасти — каза Алая и влезе, без да чака покана.
Дани затвори след нея.
— Добре ли спа? — Използваше същия съблазнителен глас, с който успя да го прелъсти предната вечер.
— Няма го тук — каза той. — Отиде в хотела. Останалите гости пристигат предобед.
Тя погали бузата му.
— Потен и разгорещен. Точно както те оставих снощи.
— Може да му звъннеш на мобилния.
— Излязох да потичам. Тъкмо минавах по Адамс Гълч Роуд — обясни тя. — Не искаш ли да се присъединиш? — Имението на Патрик граничеше с държавните гори, където алеи за велосипедисти и пешеходци криволичеха между гъсти вечнозелени дървета и трепетлики.
— Тъкмо приключвам тренировката — отказа й той. — Има готово кафе, налей си, ако искаш.
— Персоналът идва към осем, нали така? — Тя погледна часовника си и го изгледа многозначително. — Можем добре да оползотворим тези двайсет минути.
— Някой друг път — каза той.
— Може да няма друг път, Дани — недоволно отвърна Алая. Пристъпи встрани и се огледа наоколо. — Да не повярва човек, че снощи тук имаше сто души.
Дани усети, че предизвикателната й походка отново започва да му въздейства. Достатъчно се мразеше заради предишната вечер, така че нямаше никакво желание да го правят отново.
— Искаш ли да оставиш съобщение или нещо друго?
— Нещо друго — отвърна тя.
— Али…
Тя го погледна в очите.
— Дани, защо ми се връзваш? Не виждаш ли, че се шегувам? — И двамата знаеха, че не е така. — Не бъди толкова сериозен. Имам новина за теб. Този път е хубава. Можеш поне да се престориш, че се радваш да ме видиш.