— Мислех, че и ти си сред избраните — погледна го Дик.
— Да, но всичко е заблуда — отвърна Уолт и го потупа по гърба.
6.
Асфалтовият път рязко свършваше и от там нататък започваше неравната земя, бележеща границата между цивилизацията и планинския пущинак в района на Чоклит Гълч. Между паркираните автомобили в началото на туристическата пътека Уолт забеляза очуканото субару на Фиона.
Тъкмо съобщаваше местоположението си по радиостанцията, когато тя почука по страничния му прозорец и го стресна. Погледна я и за пръв път забеляза цяло съзвездие лунички по брадичката й.
Ала когато смъкна прозореца надолу и луничките й се размърдаха, стана ясно, че това са просто кални пръски по стъклото. „Голям детектив съм, няма що“, помисли си той.
— Имаш ли нещо против да те придружа? — попита го тя. — Пам ми поръча няколко снимки.
Пам Брумел издаваше седмичния вестник „Сън Вали Сентинел“.
— Няма проблеми. — Той затвори прозореца и излезе от колата. — Това всъщност не е мой случай, а на Защита на рибата и дивеча.
Тръгнаха заедно нагоре по пътеката. В девет сутринта слънцето силно напичаше зелените хълмове, ширнали се на фона на бездънно синьото небе.
— Надявам се, не злорадстваш, че са хванали пумата, преди тя да е хванала още някого, защото онова си е било жив късмет, ако питаш мен — каза Фиона.
— Първо — отвърна Уолт, — не злорадствам. Второ — няма как да знаем дали това е същата котка. Лятото е много сухо и доста дивеч излиза да търси прохлада край реката.
— Точно тук беше убит жълтият лабрадор.
— Да, обаче ти, Дани Кътър и Лиз Шейлър бяхте на петнайсетина километра южно оттук. Вярно е, че пумите обикалят големи пространства, но това си е сериозна разходка.
Уолт се наслаждаваше на фигурата й, докато я следваше нагоре по туристическата пътека. Самата тя се движеше като котка. Погледнаха надолу между дърветата и видяха някакъв човек, коленичил до легналата на една страна пума. Двамата с Фиона се спуснаха напряко по склона. Котката лежеше с отворени очи на земята до едва процеждащо се поточе и изглеждаше като мъртва. Единствено равномерното повдигане на гръдния й кош напомняше, че не е. Очите й бяха намазани със специален гел за предпазване от изсушаване, който им придаваше злокобен вид.
— Упоена е. — Мъжът се представи като служител от отдела за защита на рибата и дивеча. Отнякъде изглеждаше смътно познат на шерифа.
— Красавица — каза Фиона и започна да подготвя апаратурата си.
— Дяволски точен изстрел — обади се Уолт. — Горе от пътеката ли?
— Да. Имах късмет, че не стоях срещу вятъра, иначе щеше да избяга.
Стреличката все още стърчеше от хълбока й. Имаше нещо тъжно в това да видиш толкова грациозно и силно животно в подобно състояние на безпомощност. Сблъсък между човека и природата. Наоколо се носеше острият дъх на гниеща почва, примесен със свежия мирис на боровете.
Към ствола на млада трепетлика кротуваше завързан жълтият лабрадор на служителя.
— Този красавец да не би случайно да е обучен за намиране на експлозиви? — попита Уолт.
— Не, обикновено полицейско куче е.
Флеминг смяташе, че познава всички полицейски кучета в долината. Това обаче виждаше за пръв път.
— Какво ще стане с котката сега? — попита Фиона, докато снимаше.
Мъжът посочи маркираното й ухо и обясни, че ще я затворят в клетка, докато й намерят постоянен дом.
— А ако не успеете да й намерите дом? — продължи да разпитва Фиона.
— Обикновено успяваме. Имаме повече от месец на разположение.
— Не е много честно спрямо нея — каза жената. — Знаем ли дали това е същата пума, която е убила онзи жълт лабрадор? Вината й доказана ли е?
— Ще огледаме изпражненията за кости и козина. Няма да е трудно, когато е в клетка.
— Възможно ли е вчера следобед да е била чак в Старуедър? — попита Уолт.
— Мъжките котки могат да изминат четирийсет километра за една нощ, когато ловуват. Тази може да е била и в Хейли снощи. За Старуедър пък да не говорим — никакъв проблем!
Фиона приключи със снимките, опакова нещата си и след като се сбогува и с двамата, се закатери обратно по склона.
— Ще ни бъде от полза да разберем дали тази котка има нещо общо с убития лабрадор — обърна се шерифът към служителя. — Вчера бе нападнат човек, докато ловял риба. Няма да е зле да ги приспим всичките.