— Държа се доста грубо и заповеднически. Обясних му, че спешните случаи се поемат от 911. Той ми отвърна да вървя по дяволите.
Уолт познаваше репутацията на Стюарт Холмс и изобщо не се изненада.
— Какъв е случаят?
— Не искаше да ми каже. Там е работата. Настоява да говори лично с теб. Звучеше разтревожен.
В главата на Флеминг светна предупредителна лампа — двамата със Стюарт Холмс не се познаваха лично.
Петнайсет минути по-късно Уолт вече зареждаше черокито на бензиностанцията, облечен в чиста, колосана униформа, с картонена чаша кафе в ръка. Звънна на номера, който Стюарт Холмс бе оставил в диспечерската служба, но отсреща вдигна някакъв негов асистент, който му предаде, че шефът му иска да говори с шерифа „по възможно най-бързия начин“.
Лично Холмс му отвори вратата на огромното си имение на брега на Лейк Крийк. Сгушен в подножието на планината, домът му приличаше на музей на съвременното изкуство. Домакинът го поведе към масичка за кафе, сложена пред огромна стъклена стена с изглед към градината. Сервираше им слаба жена на около трийсет години с френски акцент. Стюарт Холмс поръча за Уолт омлет с наденички, варен геврек, запечен с топено сирене, кафе и портокалов сок. За себе си взе пушена сьомга с каперси и сок от гуава.
Носеше синя пижама, пухкав хавлиен халат и мокасини от овча кожа. Изглеждаше по-млад, отколкото Уолт си го бе представял. Името на този човек не слизаше от бизнес страниците на вестниците от десетилетия.
Мъжът впери поглед в Уолт и заговори с дрезгав глас — явно имаше нужда от още кафе.
— Съжалявам за тази потайност, шерифе. Знам, че поверителността е почти невъзможна, но наистина се налага да запазя това в тайна. Извиках ви тук, защото домът ми е достатъчно далеч от града, а от сигурен източник знам, че на вас може да се разчита много повече, отколкото на шефа на полицията в Кечъм.
— Нямам представа за това. От какво естество е оплакването ви?
— Не е точно оплакване. По-скоро съобщение. Става въпрос за съпругата ми — Алая. Снощи не се е прибрала вкъщи — каза той и изчака да види реакцията на Уолт. — Това никога не й се е случвало и съм много разтревожен. Ако кажа на някого, пресата ще гръмне, преди да съм приключил със сутрешното си плуване. Като се има предвид и конференцията на Патрик… не искам да му развалям удоволствието.
— Човек като вас си има хора за тази работа, не е ли така? — рече Уолт.
— Предполагам, че биха могли да се справят — отвърна Холмс.
— Тя има ли мобилен телефон в себе си? — попита Флеминг.
— Видях я за последно, преди да излезе да тича. Това беше вчера, около пет следобед. Пропусна хавайското празненство.
— Звънихте ли на мобилния й телефон?
— Звъннах, да. И се оказа, че го е оставила вкъщи. Намерих го върху тоалетката й. Почувствах се ужасно.
— Вчера следобед, около пет часа — повтори Уолт. — Разпитахте ли прислугата?
— Дали е спала другаде? Това ме питате, нали? С някой друг? Смятате, че би могла да се промъкне в стаята си и изведнъж да се появи, прозявайки се, все едно че се е успала? Едва ли!
Сервираха им закуската.
Шерифът си записа подробностите, докато се хранеше. Стю очаквал да я види на хавайското празненство. Помолил персонала да й предадат да му се обади веднага щом се прибере. Тревожел се за нея, затова се върнал по-рано и взел приспивателно. Събудил се в пет сутринта, потърсил я в стаята й, но нея все още я нямало.
Уолт обра последните парченца омлет от чинията си. Сети се за собствената си съпруга и едва не разказа на Холмс за нея.
— Разкошен омлет — каза той.
— Заслугата е на Рафаел, личния ми готвач.
— Гениален е.
— Ще му предам. Много ще се зарадва.
— Обикновено изчакваме малко, преди да започнем разследване по сигнал за изчезнал човек, но във вашия случай бихме могли да се захванем веднага. Въпросът ми е — каква част от информацията сте склонен да споделите с пресата? Ако се заемем със случая, това би означавало телефонни разговори, задаване на въпроси тук-там… Бързо ще стане ясно какво се е случило. Ще ми се да можех да го запазя в тайна, но просто няма начин.
— Искам да я открия. — Храната в чинията му си стоеше недокосната като красиво произведение на изкуството.
Уолт му зададе още няколко уточняващи въпроса, които в полицията обобщаваха с код 411.