— Най-вероятно пума. Да.
— Възможно ли е да е била в месечния си цикъл? — попита Холмс. — Нямам представа, съжалявам, че трябва да го призная. Нали тогава нападат жени?
— В момента се прави обстойно разследване — отвърна Флеминг.
Стюарт отново наведе глава.
— Да я нападне котка? Тя обичаше котки. Обожаваше ги. Беше доброволка към приюта за животни. Знаехте ли? — тихо каза той.
— Ще се наложи да взема показания от вас, сър. Не е спешно, но колкото по-скоро, толкова по-добре.
Мъжът го погледна със зачервени, пълни със сълзи очи.
— Разбира се — промълви.
Уолт притеснено се размърда на стола.
— Кога… смятате, че ще бъде удобно?
Холмс обърна глава и се загледа в небето.
— Когато се почувствам готов за това, шерифе — и нито минута по-рано.
12.
Уолт с усилие насочи мислите си към тайната среща, която му предстоеше. Трудна задача — слънцето грееше ярко, а двойка жълти коприварчета игриво се гонеха от клон на клон. Притокът Уорм Спрингс плавно се вливаше в Биг Ууд Ривър точно под бетонния мост, свързващ високоскоростния открит лифт и великолепния ски хотел „Ривър Рън“. Загледа се в течението, опитвайки да открие логична зависимост между водовъртежите по повърхността, но не намери такава. Над сребристокафявата вода прелетя синьо рибарче, спусна се ниско и рязко се стрелна обратно нагоре към клоните на близката топола.
Дик О’Брайън изобщо не се вписваше в обстановката. Беше облечен като за обяд в университета „Йейл“ — бяла риза, синьо сако и панталон в цвят каки. Само вратовръзка му липсваше! Уолт се загледа в обувките му и преглътна сухо — официални, с гладка подметка и ток. В съзнанието му изплуваха размитите от дъжда кални отпечатъци по Хил Трейл.
О’Брайън се облегна на широкия бетонен парапет на моста и сложи помежду им кафяв хартиен плик за писма.
— Съжалявам, че те извиках чак тук — каза той. — Приеми го като предпазна мярка.
— Какво е това? — кимна към плика шерифът.
— Диск със запис от охранителна камера в дома на Кътър. Аз помогнах с дизайна на програмата. Наблюдаваме портала, вътрешните врати, гаражите. Цялата система му излезе половин милион. Записът е от камерата към входната врата. От вчера сутринта… Петък сутринта, ако трябва да съм точен. Имам човек, който се занимава само с гледане на записите от всички камери. Записват денонощно. Той ми показа… това… още вчера. Записах го на диск, както обикновено правим при… подобни случаи.
— Подобни на какво случаи? — попита Уолт.
— В кадилака има DVD плейър, ако си нетърпелив — каза Дик. — Има и климатик. И хладилник. Газирано. Минерална вода.
— Не можеш ли просто да ми обясниш какво е това?
— По-добре го виж сам. Довери ми се.
— Щом казваш.
Няколко минути по-късно двамата седяха на кожените седалки в колата срещу светещия в синьо екран. Уолт държеше в ръка бутилка безалкохолно.
— Е, какво, пуканки няма ли?
— В хладилника има „Сникърс“ — сериозно отвърна О’Брайън. — Фъстъци. Чипс.
— Шегувах се.
На екрана се появи Дани Кътър — потен, с преметната през врата хавлиена кърпа — отвори входната врата в дома на брат си и покани вътре Алая Холмс. Уолт се протегна и усили климатика — изведнъж му стана прекалено горещо. В горния десен ъгъл се виждаше датата и часът на записа.
— Щом чухме, че са я открили в Адамс Гълч — започна да разказва Дик, — веднага показах това на шефа. Той прие новината за смъртта й много тежко. Бяхме единодушни, че трябва да ти предоставим записа. И само за протокола — дори не ми е споменавал да го унищожавам или крия.
На екрана Дани Кътър и Алая спореха разгорещено, но нямаше звук. Изведнъж Дани рязко я сграбчи за ръцете и я блъсна на дивана. Уолт се изплаши, че на следващите кадри ще види изнасилване. Малко след това двамата се успокоиха. Алая определено негодуваше от грубото му отношение. Дани я изпрати до вратата и тя излезе.
О’Брайън спря записа.
— Носи дрехите, с които я намерихме в гората — каза Флеминг.
— Надявам се да ви е от помощ.
— Не че се оплаквам, но се замислих — ако това беше твоят брат, ти би ли предал записа на полицията?
— Братя са, но отношенията им са сложни. Състезават се непрекъснато. — Дик направи пауза. — Във всичко.
Уолт срещна погледа му и усети, че на О’Брайън му се искаше да върне последните си думи назад.