— Оказваш ми огромна помощ с това — каза шерифът. — Оценявам го.
— Няма проблеми.
— Може и да има. За Дани. А аз го харесвам.
— Всички го харесваме — отвърна О’Брайън.
— Включително и Патрик ли?
— Както вече споменах — сложно е!
— Да, така е — каза Уолт и тръгна да излиза от колата. — Между другото, много хубави обувки — не се стърпя той.
13.
Моргата се намираше в тесен подземен коридор на болницата. На едната стена имаше врата с надпис „Внимание — високо напрежение!“, а срещу нея — друга стая без обозначение, използвана предимно за склад.
Алая Холмс лежеше по гръб върху маса от неръждаема стомана с дренажни отвори, свързани с маркучи отдолу.
Маклуър дръпна синия предпазен найлон от тебеширенобялата й кожа, издрана от ноктите на пумата. Разкъсвания и прободни рани покриваха тялото й като непознати съзвездия. Слабините й бяха гладко избръснати, с изключение на тясна вертикална лентичка червеникаво окосмяване отпред. Уолт извърна поглед и пое дъх. Маклуър вече бе направил няколко среза по трупа.
— Попита ме дали съм забелязал някакви натъртвания — каза той.
— Да.
— Ето как стои въпросът със синините: час-два след настъпването на смъртта кръвта се смъква в най-ниско разположената част на тялото. Шест до осем часа по-късно се фиксира там. — Той привлече вниманието на Уолт към няколко тъмносини петна. — Може би помниш, че когато я намерихме, беше леко обърната наляво. — Посочи с пръст. — Точно в тази област има такива кръвонасядания. Със сигурност е стояла в това положение шест до осем часа след смъртта си. — Кимна в посока към мивката. — Вземи си чифт ръкавици.
Двамата повдигнаха трупа, за да го погледнат отзад.
— Виждаш ли това потъмняване? — попита Маклуър. — От дясната страна, на седалището?
— Да.
— Не е стопроцентов признак, но предполага наличието на стара синина.
— Значи се е търкулнала по хълма, заклещила се е някъде и какво… два часа по-късно някой койот я е преобърнал и е продължила да се търкаля надолу?
— Не е изключено.
— Кога е станало това?
— Между осем и дванадесет часа преди да я открием. Вероятно съвпада с часа на смъртта.
— Мога ли да погледна? — попита Уолт и посегна към лявата ръка на Алая.
— Разбира се.
Флеминг повдигна ръката й. Около китката ясно се виждаше синина като от гривна на белезници.
— Това тук отпреди настъпването на смъртта ли е? — попита той.
— Да, определено. Поне ден преди това, а може би и повече.
— От вчера рано сутринта е — каза Уолт. — Това поне е сигурно.
Маклуър повдигна главата на трупа и запретна парче от кожата, разкривайки розовите мускули и бялата кост на гръбначните прешлени.
— Има фрактура на седми шиен прешлен, точно над фасетата на първо ребро. И още една на трети прешлен. Около седми прешлен се наблюдава оток на тъканите, съответстващ на скорошна травма.
— Пумата е прекършила врата й — предположи Уолт. — Така правят обикновено.
— Чупи врата й — каза Маклуър. — Жертвата е жива, но парализирана. Подмята я като играчка известно време.
— Колко дълго?
— Травмата на врата е от около час-два, преди да умре.
— Мили боже!
— Повечето — ако не и всички — разкъсвания по тялото са причинени от ноктите на животното след настъпването на смъртта.
— Моля?
Маклуър впери поглед в шерифа.
— Сърцето е спряло да работи вследствие на кръвозагуба. Това е причината за смъртта. Невъзможно обаче е да се определи точният час.
— В момента моите хора са в гората, за да търсят първоначалното място на атаката — и по-точно кръвта.
— Може и нищо да не намерят.
Уолт го погледна изненадано.
— Ще ти обясня — продължи лекарят. — Третирахме тялото с луминол. — Взе специална флуоресцентна лампа от помощната маса до себе си. — Изгаси осветлението.
Флеминг се протегна към ключа и помещението потъна в мрак. Маклуър бавно прокара лампата над тялото. Под разреза на врата неръждаемата стомана светна в зелено — признак за наличие на кръв. По трупа обаче зелен оттенък почти липсваше.
— Почистили ли сте я? — попита Уолт. — Надявам се, че сте проверили за отпечатъци преди това.
— Точно там е работата — каза лекарят. — Не съм я мил. Има съвсем малко кръв и причината е проста — мъртвите не кървят.