— Разбира се — отвърна Кътър, видимо притеснен.
— Патрик, съветвам те да се допитваш до мен, преди да отговаряш. Разбираш ли ме добре? Не отговаряй на нито един въпрос, преди да си го обсъдил с мен! След като уточнихме това, нямам нищо против да започнем разговора. И още нещо — шерифът искаше да използва записващо устройство, но аз му забраних; искаше да се видите насаме — и с това не бях съгласен; твърди, че има основание да те подозира във връзка с разследване на убийство, Патрик. Точно така — убийство!
— С Дани ли е свързано? — тревожно попита Кътър. Въпреки тена, лицето му внезапно пребледня.
— Той ще ти обясни — отвърна Анестад. — От теб искам само това — да не си отваряш устата, преди да съм ти дал знак, и да обмисляш много добре отговорите си.
Кътър кимна.
Уолт започна с общите въпроси, които малко по-рано бе задал и на Дани. Патрик не можа да си спомни с точност кога за последно бе видял Алая Холмс и поясни, че ежечасно се среща с огромен брой гости на конференцията. Предполагаше, че вероятно е било на коктейла в дома му. Флеминг нагази в малко по-деликатна територия.
— Посъветвал си Дик О’Брайън да ми предаде запис от охранителна камера в къщата ти…
— Чакай малко! — прекъсна го Анестад и отведе клиента си в ъгъла на стаята до маса с черна драперия, отрупана с копия от книгата на министъра на финансите. Двамата обсъдиха нещо и се върнаха обратно.
— Точно така — отвърна Кътър.
— Кое те накара да го направиш? Той все пак е твой брат?
Патрик погледна към адвоката, който леко му кимна.
— Прецених, че така трябва. Както всички добре знаем, не е редно да се укриват улики, шерифе.
— Спокойно можеше да го унищожиш. Кой щеше да разбере?
Кътър изчака одобрението на Анестад и отвърна:
— Нямам какво да добавя.
— Можеше поне да предупредиш брат си.
— Той не е малко дете.
— Кои от колите сте ползвали този уикенд — ти и Дани?
— Аз шофирам джипа — „Порше Кайен“, а Дани взе лексуса. Жена ми кара волвото или се вози с мен.
— А тойотата? — попита Уолт.
Адвокатът поклати глава и Патрик объркано погледна шерифа.
— Инструктиран съм да не отговарям на този въпрос — отвърна той.
Уолт се замисли — Кътър или бе много добър актьор, или наистина не подозираше, че е възможно контактната леща на Алая да е била открита в колата му.
— Къде държиш ключовете? — попита Флеминг.
— На един рафт в кухнята. Всички, без тези на поршето. Много съм привързан към него — усмихна се той.
Нещо не се връзваше. Уолт очакваше, че Кътър ще е нервен или разтревожен. Анестад самодоволно наблюдаваше реакциите на шерифа — не на клиента си. Какъв ли инструктаж му бе провел в ъгъла, зачуди се Уолт. Или пък Патрик — свикнал да контролира емоциите си в суровия свят на бизнеса — майсторски блъфираше? Струваше му се невъзможно Кътър да изглежда толкова спокоен, ако наистина е виновен.
— Спал ли си с Алая Холмс?
Кътър направи пореден опит да се овладее, но вече губеше почва под краката си. Изражението на лицето му се смени от престорена изненада на престорена обида. Уолт внимателно го наблюдаваше — въпросът му го разяждаше бавно, като киселина. Търпението на шерифа се увенча с успех — човекът срещу него най-после свали маската си.
— Глупости! — запротестира Анестад, опитвайки се да даде на клиента си възможност да се опомни. — Откъде ти хрумна подобна измишльотина, Уолт? Не ти ли е малко неудобно да прибягваш до подобни трикове?
Въпросната измишльотина му бе хрумнала при срещата му с О’Брайън на моста. Усети нещо странно в погледа му, когато Дик спомена за съперничеството между двамата братя, ала отказа да посочи източника си на информация.
— Нека клиентът ти отговори на въпроса ми.
Патрик намръщено погледна към Флеминг. В очите му имаше сълзи. Цяла минута измина в мълчание, а може би и две. В стаята се чуваше само тихото бръмчене на климатика от тавана. На вратата се появи още някой от обслужващия персонал, но Уолт отново го отпрати.
— Много тежко преживявам загубата й, шерифе. Двамата бяхме… близки.
— Разбира се, че бяхте — обади се Анестад. — Ти и Стю…
— Млъкни, Дъг — отряза го Кътър.
— Колко време? — попита Уолт.
— Слагам край на този разговор! — оповести адвокатът.
— Дъг! — сгълча го Кътър. — Ако не млъкнеш, ще те помоля да напуснеш.