Анестад се облегна на стола си с пламнало лице и искри в погледа.
Патрик се обърна към Уолт и продължи:
— Накарах Дик да ти даде записа, защото се ядосах и исках… ако Дани се осмели да направи нещо… да я нарани по някакъв начин… най-после да си плати за това, по дяволите!
— Искам да знам къде си бил снощи, между девет вечерта и полунощ.
Кътър веднага отговори:
— Бях домакин на една вечеря в хотела, а веднага след това отидох на беседата с представител от Федералната комисия по комуникациите, организирана в „Трейл Крийк Кабин“. Повярвай ми, Уолт, всяка секунда от времето ми е разчетена. Почти не оставам сам — попитай хората от екипа ми и още десетки, ако не и стотици свидетели на всичките ми ангажименти. Лесно би могъл да провериш.
— Това отнася ли се и за Дани?
Патрик го погледна тъжно, без да каже нищо.
— Смятам, че приключихме — повтори Анестад.
Този път Кътър го подкрепи.
Уолт получи това, което му трябваше — Патрик не отрече, че е бил близък с Алая, точно както О’Брайън бе загатнал. Спокойно можеше да е платил на някого, за да я убие.
Тримата се изправиха едновременно.
Шерифът помоли Кътър да му даде паспорта си и за втори път срещна шокирания му поглед.
— Изпрати някого да го остави в канцеларията ми преди пет следобед.
— Но сега минава четири!
— Това е твой проблем.
— Отиваш твърде далеч, ако наистина смяташ, че имам нещо общо със смъртта на Алая.
— В багажника на ланд круизъра открихме веществено доказателство. Много вероятно е да има връзка с жертвата. Дъг няма право да разкрива каквито и да било подробности — това е единственото условие, при което му позволих да присъства на разпита.
— Какво веществено доказателство? Това е направо смешно. Али често се е возила в тази кола с мен, дори сме… — Патрик се усети и млъкна.
Уолт не каза нищо. Чувстваше се мръсен и изморен.
— Двамата бяхме много близки — повтори Кътър в своя защита.
— Достатъчно, Патрик. — Анестад хвана клиента си за ръката и го изведе навън.
21.
Малко преди пет следобед Уолт паркира на своето място пред полицейското управление. Дежурният му предаде, че Майра го чака в канцеларията му. Намери я да чете списанието, издавано от Асоциацията на шерифите в Айдахо.
— Какво става? — попита и я целуна по бузата. — Как е Кев?
— По-добре е — отвърна тя. — Може да го изпишат утре.
Той се настани зад бюрото и отвори електронната си поща. Беше препълнена. Чакаха го и куп съобщения на телефонния секретар. Ала въпреки това се почувства необичайно доволен да се завърне в офиса си.
— Изглеждаш ужасно.
— Нищо ми няма — увери я.
— Ядеш ли изобщо? — Любимата тема на Майра.
— Добре съм. — Погледна я, ала тя наведе глава. — Майра?
— Кев те излъга.
— Знам.
Изглеждаше едновременно облекчена и изненадана. Лицето й грейна.
— Момчето, с което се мъкне, не му влияе добре — каза той. — Кев не е такъв… и двамата го знаем.
— В колко дълбока каша се е забъркал?
— Достатъчно — откровено й отвърна.
— Накарах му се здраво. Казах му, че не може всеки път, когато оплескаме нещо, да се оправдаваме със смъртта на баща му. Аз също го правя непрекъснато, Уолт.
— Не си само ти — въздъхна той. — Защо, вместо да вървим напред, сме по-склонни да тъпчем на едно място?
— Страх. От неизвестното. От рутината. От утрешния ден. От провал.
От очите й се затъркаляха сълзи и Уолт й подаде кутия със салфетки. Майра избухна в смях.
— Плачът обикновено помага — каза той. — На човек му олеква. Надявам се да е заразно.
— Добре си поплакахме с теб, когато умря Боби. Оттогава май не ми се е случвало.
— Радвам се да го чуя.
— Иска да говори с теб. — Погледна го сериозно и той разбра, че това е истинската причина да го потърси. Майра затвори списанието и го остави настрана.
— Добре.
— Не, имам предвид веднага, Уолт. Трябва да го изслушаш.
— Нали утре го изписват. Ще мина да…
— Не! Повярвай ми, важно е — прекъсна го тя.
Уолт усети, че губи търпение, но си наложи да премълчи — не искаше да каже нещо, за което после щеше да съжалява. Ала лицето му го издаде.
— Май трябваше първо да ти звънна — каза Майра, — за да те хвана, преди да дойдеш тук. Сигурно си много зает. Но исках да те видя очи в очи и да ти обясня колко е важно. Не за Кевин — не става въпрос за него. Свързано е с теб. С работата ти. Не ми каза какво е, но аз съм майка и усещам. Нещо се е случило в онова химическо чистене — само това успях да изкопча от него. Нещо, което не иска да каже на мен.