— Искаш да ми съдействаш? — смутено попита Уолт. Огледа се наоколо и вдигна поглед към ресторанта. — Ще ми кажеш ли какво става?
— Концентрирай се, синко. — Баща му впери в него кървясалия си поглед. — Как могат да помогнат моите момчета отвътре утре? Какво търсим?
„Ти наистина ми вярваш“, помисли си Уолт и едва не го изрече на глас. Пресегна се и отпи от чашата на баща си. Джери махна на сервитьорката и поръча и за двамата.
— Ако нещо се случи с нея под твое наблюдение, синко, не само че няма да те преизберат, ами никога няма да видиш нито държавна служба, нито частна работа. Нито каквато и да било работа. Ще бъдеш отстранен за цял живот.
— И ще опетня семейното име — горчиво изрече Уолт. — Също като Боби.
Джери се наежи.
— Не става въпрос за това.
— Ти и самият се справяш чудесно — каза Уолт.
— Да ти го начукам! Исках просто да ти помогна — отвърна баща му.
Сервитьорката вървеше към тях с двете уискита в ръка. Всичко изглеждаше някак прекалено розово. Още преди да сервира питиетата им, шерифът се изправи и хвърли на масата петдоларова банкнота, която залепна върху мокрото петно от чашата. Джери вторачи поглед в купата с леда.
Уолт тръгна неохотно към изхода, чудейки се дали не допуска огромна грешка.
Неделя
1.
Тревалян постла на пода три от хотелските хавлии. На едната сложи чифт свои чорапи. На втората — спортното горнище на Елизабет Шейлър, а на третата — чифт от обувките на Наглър.
— Търси! — даде команда той и разкопча нашийника на Кали.
Кучето се отскубна енергично и се впусна в действие. Обиколи възбудено стаята два пъти и намери хавлиите. Навираше нос във всяка поотделно и минаваше към следващата. Когато стигна до спортното горнище, закова се на място и седна.
Тревалян пристъпи към нея, потупа я доволно по гърба и я възнагради с парченце говежда пастърма. Размести хавлиите, отдалечи ги една от друга и започна отначало. Кали отново намери горнището и пак получи от същата награда.
— Четири от четири — похвали я той. — Добро куче!
2.
Уолт се събуди в шест и половина от звъна на будилника. В неделя сутрин, след четири часа сън. Направи обичайния си трикилометров крос за разсънване, взе душ и облече чиста униформа. В осем вече наблюдаваше организираното от Брандън обезопасяване на отсечката по Сън Вали Роуд — от Кечъм до курортния район, като в същото време следеше усилията на полицията да въдвори ред сред разрастващата се тълпа демонстранти от „Право на глас“. Те на два пъти успяха да пробият барикадата в опит да се доберат по-близо до хотела, но и двата пъти бяха избутани зад загражденията.
В девет часа всичко изглеждаше под контрол. Възнамеряваха за кратко да спрат движението по Сън Вали Роуд, докато премине ескортът на Шейлър. Полицай Тили — един от двамата най-добри стрелци в екипа му — дебнеше заедно с двама наблюдатели от съседния хълм. И най-хубавото от всичко бе, че и двата му разговора с Драйър, който заедно с агентите си се намираше в Мобилния команден център, протекоха гладко и професионално.
Лиз Шейлър се появи на входната врата пред дома си, заобиколена от трима от хората на Драйър, и насреща й засвяткаха светкавиците на фотоапаратите. Погледът й спря за кратко върху Уолт през навалицата и той прочете в очите й извинение. Или може би грешеше. Охраната я поведе към един от трите черни кадилака.
Черокито на Уолт водеше колоната. Томи Брандън беше най-отзад в черен „Хамър“. За обикновения минувач всичко това вероятно изглеждаше като излишно изхвърляне, но нещо подсказваше на шерифа, че не е така. Отвътре го глождеше, че даже не е достатъчно.
Мобилният му телефон звънна. Реши да не вдига, но навиците са упорито нещо и той все пак погледна екрана. Беше Марк Ейкър.
— Марк? Малко съм зает точно сега — каза Уолт.
— Трябва да чуеш това.
Флеминг усети по гласа му, че едва ли се обажда да го пита как е.
— Давай.
— Трийсет наши доброволци работят по издирването на изгубените животни. Към този момент сме открили осемдесет процента и повечето от тях вече са върнати в лечебницата.
— Чудесна новина, но искаш ли да се чуем по-късно?
— Между тях са и няколко кучета, от които двойка немски овчарки — моите питомци, обучени за спасителни операции. Или поне така си мислех.
Уолт реши да не го прекъсва, но с едно ухо слушаше и диалога между колегите си по радиостанцията. Ескортът се придвижваше повече от гладко, което — незнайно защо — го караше да се чувства неспокоен.