– Проклятие, само това ни трябваше. Ченгетата да се втурнат по петите ни.
– Не се притеснявай за тях – увери ме Майкъл. – Просто отговори на въпроса ми.
Стрелнах го с поглед. Той беше обърнал към мен широкото си, честно лице с волева брадичка и ме гледаше с проблясващите си сиви очи. Косата му бе подстригана ниско, в стила на морските пехотинци, но си позволяваше къса воинска брада, която редовно подрязваше.
– Така мисля – отвърнах след секунда аз. – Да.
– Тогава защо не го кажеш?
– Какво да кажа? – започнах да шикалкавя аз.
– Хари. – Майкъл се намръщи и се хвана за дръжката на вратата, когато колата подскочи при преминаването си през едно хлътнало място на улицата. – Не се дръж детински. Щом обичаш жената, кажи го.
– Защо? – попитах настоятелно аз.
– Все още не си й го казвал, нали?
Аз го изгледах кръвнишки.
– И какво, като не съм? Тя го знае. Какъв е проблемът?
– Хари Дрезден – каза той, – от всички хора по света точно ти би трябвало да познаваш добре силата на думите.
– Виж какво, тя знае – рекох аз, прехвърляйки крака си върху спирачката, а след това отново върху педала на газта. – Изпратих й картичка.
– Картичка? – попита Майкъл.
– За Свети Валентин.
Той въздъхна.
– Искам да те чуя как го казваш.
– Какво?
– Кажи думите – настоя той. – Ако обичаш тази жена, защо не й го кажеш?
– Не мога ей така да казвам такива неща на хората, Майкъл. Небеса и звезди, това е... Просто не мога, ясно ли е?
– Не я обичаш – заяви Майкъл. – Разбирам.
– Знаеш ли, това не е...
– Кажи го, Хари.
– Щом това ще те накара да ме оставиш на мира – отвърнах аз и натиснах докрай педала за газта на костенурката. Някъде в далечината зад мен се виждаше полицейската кола. – Добре. – Стрелнах Майкъл с намръщения си свиреп магьоснически поглед и изръмжах: – Обичам я. Така става ли?
Майкъл засия.
– Виждаш ли? Това е единственото нещо, което застава между вас. Ти не си от хората, които обичат да говорят за чувствата си, Хари. Или от тези, които са твърде вглъбени в себе си. Понякога просто трябва да погледнеш в огледалото и да се замислиш върху онова, което виждаш там.
– Не харесвам огледалата – измърморих аз.
– Въпреки това трябва да осъзнаеш, че наистина обичаш тази жена. Мислех си, че след Илейн ще се затвориш в себе си и никога...
Този път се ядосах не на шега.
– Аз не говоря за Илейн, Майкъл. Ако не ти отърва, разкарай се от колата ми и ме остави да свърша сам работата.
Майкъл ме погледна намръщено, по-скоро заради начина ми на изразяване, отколкото заради нещо друго.
– Става дума за Сюзан, Хари. Ако я обичаш, трябва да се ожениш за нея.
– Аз съм магьосник. Нямам време да се женя.
– Аз съм рицар – отвърна ми той. – И имам време. И си заслужава. Твърде дълго си сам. Започва да ти личи.
Отново го погледнах намръщено.
– Какво трябва да означава това?
– Напрегнат си. Сприхав. И все повече се изолираш. Трябва повече да общуваш с хората, Хари. Иначе лесно ще тръгнеш надолу по тъмната пътека.
– Майкъл – сопнах му се аз, – нямам нужда от лекции. Няма нужда да ми държиш отново речта за покръстването. Не е нужно да ме поучаваш „да се откажа от силите на злото, докато не са ме погълнали“. Отново. От теб искам само да ме подкрепиш, докато се разправям с онази твар.
Пред нас изникна болницата „Кук Каунти“ и аз направих забранен обратен завой, за да докарам синята костенурка пред входа на „Спешна помощ“.
Майкъл разкопча предпазния си колан още преди колата да спре напълно и се пресегна към задната седалка, за да вземе черната ножница, в която беше прибран огромният му меч, дълъг цял метър и половина. Слезе от колата и го закопча на кръста си. После бръкна отново в купето и извади белия плащ с пришития на гърдите от лявата страна червен кръст, и със заучено движение го преметна през раменете си. Закопча го на гърлото с друг кръст, този път сребърен. Наметалото изобщо не подхождаше на бархетната му занаятчийска риза, сините дънки и работническите боти с метални бомбета.
– Не може ли да оставиш поне наметалото в колата? – оплаках се аз.
Отворих вратата, протегнах навън дългите си крака и се измъкнах от шофьорското място. След това взех от задната седалка собственото ми оборудване – новите ми магьоснически жезъл и стреляща пръчка, съвсем наскоро издялани и все още неизсъхнали по краищата.