— Намерих я опасно ранена до мъртвия й мъж.
Слейни седна с тежка въздишка на пейката и опря лице върху окованите си ръце. Пет минути стоя тъй мълчаливо. После вдигна глава и заговори със студеното спокойствие на отчаянието:
— Няма какво да крия от вас, господа. Аз стрелях в мъжа, но и той стреля в мене и затова случилото се не може да се нарече убийство. Ако мислите, че съм могъл да вдигна ръка срещу тази жена, това значи, че не познавате нито нея, нито мене. Казвам ви, че няма на света мъж, който да е любил тъй, както аз обичам тази жена. Аз имах право върху нея. Тя ми беше дадена преди много години. Кой е онзи англичанин, който се осмели да застане между нас? Повтарям, че на мене принадлежи правото върху нея и аз исках само своята собственост.
— Тя се е избавила от вашето влияние, след като се е научила какъв човек сте — възрази сурово Холмс. — Тя е избягала от Америка, за да се отърве от вас и се е омъжила за уважаван от всички англичанин. Вие я преследвахте и превърнахте живота й в мъка с цел да я заставите да напусне мъжа, когото обича и уважава, и да избяга с вас, от когото тя се страхува и когото ненавижда. Вие накарахте жената да се самоубие. Ето ролята ви в това дело, мистър Ейб Слейни, и вие ще отговаряте за нея пред закона.
— Щом Елзи умре, все едно ми е какво ще стане с мене — отговори американецът. Той разтвори едната си ръка и погледна смачканата записка, която държеше. — Слушайте, господине — извика той с внезапно подозрение в очите, — не се ли опитвате да ме заплашите? Ако тя е опасно ранена, както казвате, кой е написал тази записка?
Слейни хвърли записката на масата.
— Аз я написах, за да дойдете тук.
— Вие ли сте я написали? Няма човек на света, освен членовете на Съюза, който да знае тайната на танцуващите фигурки. Как можахте вие да я напишете?
— Онова, което може да измисли един човек, може да отгатне друг човек — отговори Холмс. — Ето че иде файтонът, който ще ви откара в Норидж, мистър Слейни. А дотогава вие имате още време да поправите поне малко злото, което сторихте. Известно ли ви е, че мисис Хилтън Къбит е била силно заподозряна в убийството на мъжа си и че само моето присъствие тук и това, че познавах вече тази работа, я спасиха от обвинения? Дългът ви към нея е да стане ясно на целия свят, че тя по никой начин — ни пряко, ни косвено — не е отговорна за трагичния край на мъжа си.
— Аз и не желая по-добро от това — каза американецът. — Пък и струва ми се, че и за мене ще бъде по-изгодно да разправя абсолютната истина.
— Мой дълг е да ви предупредя, че тази истина ще послужи срещу вас — извика инспекторът, проявявайки великолепна честност в духа на британския закон.
Слейни вдигна рамене и продума:
— Ще рискувам! Преди всичко, господа, бих искал да ви внуша, че познавам тази жена още от детинството й. Ние бяхме седмина в Чикагската шайка и бащата на Елзи беше главатар на съюза. Умен човек беше старият Патрик. Той изнамери шифъра, който за всеки непосветен прилича на детски драскулки.
И тъй, Елза го беше понаучила що-годе от нас, но не можа да издържи на нашата работа и понеже си имаше свои честно спечелени пари, напусна ни и замина за Лондон. Тя беше сгодена за мене и навярно щяхме да се оженим, ако бях си избрал друг занаят. Научих къде се намира чак след сватбата й с този англичанин. Писах й писмо, но не получих отговор. Тогава дойдох тук и тъй като писмата не сториха нищо, пишех й своите послания на такива места, където можеше да ги прочете. Мина се цял месец. Аз живеех в имението, от което можех да излизам денем и нощем, незабелязан от никого. Опитах всичко. Знаех, че тя чете моите послания, защото веднъж ми написа отговор под едно от тях. Най-после изгубих търпение и започнах да я заплашвам. Тогава тя ми изпрати писмо, в което ме молеше да си замина и казваше, че ако стане някакъв скандал с мъжа й, ще й разбия сърцето. Тя пишеше, че в три часа сутринта, когато мъжът й спи, ще слезе долу и ще поговори с мене през долния прозорец, ако аз се съглася после да замина и да я оставя на мира. Тя дойде и донесе пари, като се опитваше да ме подкупи. Аз обезумях от това, хванах я за ръката и исках да я измъкна през прозореца. В този момент в стаята се втурна мъжът й с револвер в ръка. Елзи падна на пода и ние се озовахме лице срещу лице с англичанина. И аз бях въоръжен и вдигнах оръжието си с цел да го сплаша, за да мога да избягам. Той стреля срещу мен и не ме улучи: в същия миг стрелях и аз и тон падна. Избягах през градината и чух как прозорецът се затвори след мене.
Това е истината, като пред Бога казана, господа. И аз не чух нищо повече за нея, докато не пристигна едно момче на кон със записка, която ме накара да дойда тук и да попадна в ръцете ви.