Докато американецът говореше, една кола спря пред вратата. В нея имаше двамина полицаи. Инспекторът Мартин стана и пипна пленника си за рамото.
— Време е да вървим.
— Не мога ли да я видя преди това?
— Не, тя е в безсъзнание. Мистър Шерлок Холмс, позволявам си да изразя надеждата, че ако някога ми попадне важно, дело, ще имам щастието да работя заедно с вас.
Ние стояхме до прозореца и гледахме как се отдалечава колата. Като се обърнах, видях смачканата записка, която престъпникът беше хвърлил на масата. Това беше записката, с която Холмс го примами.
— Уотсън, опитайте да я прочетете! — усмихна се приятелят ми.
Тя съдържаше само следното редче танцуващи фигурки:
— Ако използвате правилата, конто ви обясних — каза Холмс, — ще видите, че тази записка значи: „Елате тук веднага.“ Аз бях уверен, че той бездруго ще се отзове на тази покана, защото не би му минало никога през ума, че тази записка е писал друг, а не мисис Къбит.
И тъй, Уотсън, ние сполучихме най-после да напътим към добро тези танцуващи човечета, които толкова често са причинявали зло; и аз мисля, че изпълних обещанието, което ви дадох: да прибавя нещо извънредно към вашите записки. Влакът ни заминава в три часа и четиридесет минути и аз бих желал по обед да бъда вкъщи.
Ще кажа още няколко думи в заключение.
Американецът Ейб Слейни бе осъден от зимната сесия на съда в Норидж на смърт, но наказанието му бе заменено със затвор поради смекчаващи вината обстоятелства и факта, че пръв е стрелял Хилтън Къбит. За мисис Къбит ми е известно само, че оздравя напълно от раната си и че е вдовица до днес, отдадена всецяло на грижи за бедните и на управлението на имотите на мъжа си.